На 14-ти декември инициативата  „Зелени закони“ събра представители на инициативни комитети, организации, институции и политици на дебат за нуждата от санитарно-хигиенни зони около домовете при изграждането на нови замърсяващи производства. Голямо впечатление направи присъствието на множество активни граждани, засегнати от кариери за добив на варовик и мрамор посредством взривове, намиращи се в непосредствена близост до техните домове.

Решихме да проверим защо толкова разнообразни места – в срещата присъстваха представители на граждански комитети от Белово, Белащица, Брягово, Бургас, Ветрен дол, Горнослав, Дълбок извор, Павликени, Пловдив, Русе, Тюркмен,  Шишманци и Ямбол – имат еднакъв проблем с проблемни инвестиционни намерения в близост до селищата, повечето от които за добив на подземни богатства.

Потърсихме отговорите в националния концесионен регистър, който се поддържа от Министерския съвет и в който би трябвало да са регистрирани инвестиционните намерения, срещу които гражданските комитети протестират. Националният концесионен регистър е публичен, до него се осигурява свободен достъп чрез интернет и се явява централизирана електронна информационна система, която съдържа база данни за всички концесии. 

Според него от 1999 г. досега има общо 552 концесии за добив на подземни богатства, като те включват следните подтипове – за строителни и скалнооблицовъчни материали, за индустриални минерали и метални полезни изкопаеми.

Регистърът на разрешенията за търсене и проучване към Министерството на енергетиката, актуален към декември 2022 г. пък показва още 171 актуални издадени разрешения за проучване на подземни богатства.

В самите договори и разрешения за проучване концесионните граници са зададени във формат БГС 1970 или BGS2005, които, след конвертиране към десетични координати, се нанасят като проекти в сателитните приложения на гугъл, където се очертават в пълнота и отстоянията до близките населени места се измерват точно на новосъздадените карти.

Така, след анализ, става ясно, че отменянето през 2011 г. на Наредба 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда е улеснило безпроблемно масовото одобряване на концесиите за добив на подземни богатства в непосредствена близост до домовете на хората. От близо 250 концесии, с подписани договори след отмяната на Наредбата, 150 се намират на по-малко от 1500 м от техните прозорци.

Наредбата е отменена през 2011 г. с аргумента, че преценките на Регионалните здравни инспекции и процедурите чрез оценка на въздействието върху околната среда са достатъчни. Това обаче с годините се доказва като неефективен начин за контрол.

Липсата на подзаконов акт към Закона за здравето обуславя издаването на еднотипни становища от всички Регионални здравни инспекции, в които въпреки местоположението на кариерите, близките отстояния, очакваното отрицателно въздействие и здравен риск според самите директори на ведомствата, отрицателни становища не са налице. Много от кариерите са допуснати дори и без оценка на въздействие на околната среда, въпреки добива посредством взривове.

Кариерата в Шишманци е дори пример за добив на подземни богатства извън концесионните граници и в момента е само на 180 м от първата къща. Същата е допусната без оценка на въздействие на околната среда  и е допустима според РЗИ.

Непрекъснат шум от трошачки, взривове, запрашеност, постоянен поток от камиони, унищожаване на реколтата на земеделските общини и имуществото в близките селища, здравен риск и инциденти. Това са постоянните негативи, които населението трябва да търпи и примерите за опасни такива не са единични.

Липсата на закони за защита селищната среда и бездействието на институциите пораждат и постоянни заплахи и тормоз върху гражданите, които възразяват срещу кариерите...

Въпросът, който поражда това заварено положение, е защо цели 12 години няма Наредба за защита на населението от вредни производства. Вследствие заключенията от дебата на 14 декември, от „Зелени закони“ заедно с партньори от граждански организации и депутати ще работим за промени в процедурата по оценка на въздействието на околната среда и в Закона за здравето.