Подадохме становище по констуционното дело за земеделските земи и агрофотоволтаиците
Поглеждайки към постигнатото през 2023 и очакваното за 2024 г., една от големите теми е предизвикателството за постигане на енергийна независимост чрез чиста енергия от възобновяеми източници (теми, по които работихме много през последните 2 години заедно с партньорите си от ОЦОСУР, Грийнпийс и WWF - включително с разработване на предложения към по-добро законодателство), но и опазването на биоразнообразието и плодородните земи в този процес. Като член на коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ бяхме част от екипа, развил становище по Конституционно дело №18/23 - във връзка с промените в Закона за опазване на земеделските земи, с които се предвиждат облекчени процедури за „обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ чрез специални правила „за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройство“. Това е второто конституционно дело по ключов природозащитен казус, по който Конституционният съд определи „За да остане природа в България“ като ключова заинтересована страна - становище подадохме и по делото за незаконните заменки на държавни гори.
Пълното становище по Конституционното дело за земеделските земи и улеснените процедура за агрофотоволтаиците можете да прочетете в приложения документ. Аргемунтите ни, заедно с цялата коалиция „За да остане природа в България“ , накратко:
1. Оспореното от Президента на РБ пред КС изменение на чл. 17а на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) предвижда изграждането на обектите за производство на енергия от възобновяеми източници при промяна предназначението на земеделската земя да може да се извършва без процедурата за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране и без това да е предвидено в Общ устройствен план.
В новата си редакция изменението на чл. 17 а, ал. 3 нарушава принципа на правовата държава, доколкото нито в мотивите на вносителя в лицето на Министерски съвет, нито в мотивите на вносителя на измененията и допълненията на ЗОЗЗ чрез предложението на нар. представител Делян Добрев, нито в дискусиите в пленарна зала и в ресорната комисия преди второ четене, никой не изказал и един мотив за това изменение. Съществен проблем пред тези текстове е липсата на определение на термина „обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ .
Многократно Конституционният съд е подчертавал в практиката си, че „правната сигурност и стабилност са характеристики на правовата държава, която изисква трайно и последователно законодателно регулиране на обществените отношения“.
2. Неяснотата на съдържанието на термина „обекти за производство на енергия от възобновяеми източници” - както в Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), така и в специализирания Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), независимо от множеството пъти, в който този термин е използван, липсва текст, който да определя неговото съдържание. В § 1 от ПЗР на ЗЕВИ т. 8 е посочено, че „Енергия от възобновяеми източници” е енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева (слънчева термична и слънчева фотоволтаична) и геотермална енергия, енергия от околната среда, енергия от приливите и отливите, от вълните и друга океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадъчни води и биогазове.” Това определение обаче не дава представа какво се включва в термина „обект за производство на енергия от възобновяеми източници“. Например, когато се включва терен, върху който ще се разположат панелите на фотоволтаичните централи, това включва ли и обекта и територията за връзки с мрежата или територията за достъп до обекта, или – когато се касае за водноелектрическа централа, това включва ли водохващания, съоръжения за съхраняване на водните количества, тръби за довеждане на водата до ВЕЦ и т.н. Когато се говори за обект за използване на сметищен газ, това включва ли самото сметище и т.н.
3. Възможността строителството на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ОПЕВИ) да се извършва само на основание Подробен устройствен план (ПУП), без това да е предвидено в Общ устройствен план. Конституционният съд вече се е произнесъл, че ОУП е актът, с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите. ПУП има подчинено положение. Разпоредбите относно изработването на ОУП са претърпели многократни промени, но принципът, че той има определящо значение и че ПУП следва да отговарят на предвиденото в ОУП, е неизменно в правната регламентация.
4. Законодателят, приемайки Закона за опазване на земеделските земи, не прилага точно разпоредбата на чл. 21 ал.2 на КРБ - който защитава земеделските земи. В него не се среща терминът „обработваема земя“ извън споменаването на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата. Законодателят допустимо е разширил защитата на обработваемите земи, посочена от Конституцията, върху всички земеделски земи. Ние отчитаме, че при тази генерализация, обхващаща всички земеделски земи, включително застроени с оранжерии или други обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение (чл.4 ал.2), ограничението обработваемите земи да се ползват само за земеделски цели започва да се обезличава. Ако разглеждаме текста на чл. 23 ал. 3 в оспорената от Президента редакция, трябва да посочим, че за ОПЕВИ не важи ключовата разпоредба на чл. 24 ал.5 за загуба на правно действие. Загубата на правно действие при неизпълнение на строителството е гаранция за спазване на условието за „доказана нужда“ в чл. 21 ал. 2 на КРБ. Единственото изключение от тази разпоредба досега са за строителство на национални обекти по ЗДС (§1) и общински обекти от първостепенно значение по ЗУТ. (§1 т.73). С включването в разпоредбата на чл. 23 ал.3 всички земеделски земи, чието предназначение се сменя с мотив да се изграждат обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, ще останат завинаги с променено предназначение независимо дали подобни обекти ще бъдат построени или не.
5. Оспорената част от чл. 24 ал. 7 на ЗОЗЗ освобождава обектите за производство на енергия от възобновяеми източници от процедура по издаване на решение за промяна на предназначението на земеделските земи от страна на комисиите по чл.17.ал.1. В редакцията на чл. 23, оспорена от Президента, съществуваше противоречие с чл. 26 на ЗОЗЗ, който изискваше такова решение, за да може да се издаде разрешително за строеж. В редакцията от ЗИД за ДОПК това противоречие е преодоляно чрез въвеждането на нов документ удостоверение и включването му в текста на чл. 26 на ЗОЗЗ.
Тук може би е мястото да посочим, че и оспорените от Президента текстове на ЗИД на ЗЕВИ и последващите изменения чрез ЗИД на ДОПК целят едно единствено нещо - премахване ролята на комисиите по чл. 17 ал.1 на ЗОЗЗ - комисията по земята към МЗХ и комисиите към областните дирекции „Земеделие". В тези комисии съгласно чл. 17 ал. 4 се включват представители на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните администрации, заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации в процедурите по изграждане на промяна на предназначението на земеделски земи за производство на енергия от възобновяеми източници и премахване изискването тези обекти да са предвидени в Общ устройствен план. Наличието само на ПУП за едно строителство де факто ограничава и достъпа до правосъдие, доколкото чл.131 от ЗУТ допуска като заинтересована страна в подобно производство единствено собствениците на имоти и носителите на вещни права в тях.
Както посочва КС, „Държавата има конституционното задължение и отговорност да осигурява такова законодателство, което да гарантира осъществяването на правата по чл. 15 и 55 от Конституцията, а грижата за околната среда е задължителна на всички нива на правна регулация. Противното не съответства на разбирането за правовия характер на държавата. Преценката за необходимост от изключения от принципа за съхраняване и възпроизводството на околната среда в полза на осъществяване на икономическата дейност следва да се направи в този дух и затова изключението трябва да е крайно ограничено и да има много сериозни основания за въвеждането му.” (Решение от 28.11.2013г по КД № 9/2013). Според нас изключението, което се дава за всяко производство на енергия от възобновяеми източници независимо от екологичните последици и ограниченията идващи от екологичното законодателство (например защитени територии или защитени зони), би довело до големи загуби на екосистемни услуги и на биологично разнообразие.
Ние от „Зелени закони", като част коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“, категорично подкрепяме политиките за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, но тя не трябва да се извършва стихийно, по решение само на собственика на земята и кмета на общината, а планово – на базата на национални стратегии и съобразено с балансираното развитие на отделните райони на страната при отчитане на интересите на всички засегнати и заинтересовани лица.
Въз основа на горните аргументи, смятаме, че оспорените текстове от ЗОЗЗ противоречат на разпоредбите на КРБ и биха внесли риск за защитата на околната среда и земеделската земя. Затова в становището от името на Коалиция „За да остане природа в България” предлагаме КС да уважи искането за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, в частта „и за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и министъра на регионалното развитие и благоустройство“, чл. 17а, ал. 3, в частта „на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“, чл. 23, ал. 3 и чл. 24, ал. 7, в частта „или изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници“ от Закона за опазване на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г.; посл. изм. и доп. бр. 86 от 13.10.2023 г.). като противоречащи на Конституцията на Р. България.
ks_zozz_18_12_2023.docxКоментари
Влез или се регистрирай, за да можеш да коментираш
Проектът "Да си спомним да общуваме: граждани и политици в диалог по политиките за опазване на околната среда" се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg
коментара