Вчера подадохме онлайн, а днес внесохме и в МОСВ жалба срещу становище на Регионалната инспекция по околна среда и води на област Бургас, позволяващо фотоволтаичен парк с очаквано въздействие върху три защитени зони от "Натура 2000" - „Емине“ и “Атанасовско езеро“, обявени по Директивата за птиците на ЕС и „Айтоска планина“, обявена по Директивата за местообитанията. Решението е взето въпреки научни данни на Националния природонаучен музей (НПМ) към БАН относно природозащитната стойност на имоти в землището на село Лъка, заедно с полигони и определяне на места за размножаване и почивка на защитени животински видове в землищата на с. Лъка, общ. Поморие и кв. Рудник, гр. Бургас.

Става въпрос за Становище по екологична оценка на директора на РИОСВ Бургас N 1-3/17.10.2022г., с което се съгласува „Подробен устройствен план - План за регулация и застрояване в имоти с идентификатори 44425.12.24, 44425.12.25 и 44425.12.26 по КК на с. Лъка, местност „Вилите“, община Поморие с цел изграждане на фотоволтаична електроцентрала върху наземна конструкция“. В обжалваното Становище на директора на РИОСВ Бургас не са посочени, нито коментирани фактите и обстоятелствата установени в доклада на НПМ към БАН, като директорът е кредитирал единствено твърденията на авторите на ДОСВ и ДЕО, което е нарушение на принципите на административното производство.

Нарушена е и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (НУРИЕОПП), която изисква компетентният орган да съгласува плана, когато заключението от извършената оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие е, че предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден. В обжалваното становище липсва заключение на компетентния орган за липса на увреждане на предмета и целите на защитените зони.

В заключение, смятаме, че развитието на енергия от възобновяеми източници е приоритет за зелената трансформация на България. То обаче няма нужда да се случва, като подсилва глобалната криза на загуба на биоразнообразие. В България съществуват достатъчно увредени и урбанизирани територии, където ВЕИ да бъдат прилагани, без богатите природни територии, опазвани от "Натура 2000" и националните и природни паркове,  да се превръщат в терен за такива инвестиции.