Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане през август проекти за планове за справедлив преход на въглищните райони (Кюстендил, Перник и Стара Загора), вчера подадохме становище към този, който е най-проблемен - за Стара Загора. Прилагаме основните си аргументи от 12-страничното експертно становище тук:

Инициативата „Зелени закони“ на Сдружение за изследователски практики посочваме с аргументи от 10 страници, че независимо от факта, че разработването на ТПСП на регион Стара Загора, вече е преминало във фазата на приемане, преди да бъдат събрани и анализирани всички коментари на заинтересованите страни, има още недовършена съществена работа и нужда от преработка. Готови сме да участваме с коментари и експертиза, така че да подпомогнем по-нататъшното подобряване на плана, за да се увеличат гаранциите за провеждането на справедлив преход за всички засегнати.

В резюме:

• ТПСП-СЗ не отговаря на основния въпрос: кога е крайният срок за затваряне на въглищната енергетика в „Марица изток“, през какви етапи ще премине затварянето и как ще бъде осигурен справедлив преход за работещите в момента в комплекса МИ?
• Основният проблем на българската енергетика – наличието на различни стратегически документи, които все още не са обвързани с идентична информация, цели и решения, е попречил за създаване на качествен ТПСП-СЗ. Текстът дава основание да смятаме, че са използвани неверифицирани изходни данни.
• Представените три стълба за дейностите, които да бъдат финансирани от ФСП са добре структурирани, но информацията за конкретните дейности в тях не е достатъчна, за да убедят засегнатите общности, че преходът ще бъде достатъчно справедлив.
• В плана се предвижда финансирането на технологии, недопустими от екологична гледна точка – улавяне и съхранение на въглерод, горене на отпадъци.
• Предложеният механизъм за управление, мониторинг и оценка на изпълнението на ТПСП-СЗ е рисков. Ролята на засегнатите страни е минимална, предлагат се досега използвани в оперативните програми неефективни и компрометирани процедури. Настояваме за независим орган за мониторинг на изпълнението.

Коментари по същество

Налице са сериозни основания да смятаме, че част от информацията за състоянието на региона, представени в началото, се различават от реалната ситуация и преекспонират негативните внушения и трудностите. За съжаление те са представени като резултат от работата на „независим консултант“, нает по договор от ГД „Реформи“ на Европейската комисия (ЕК), което не позволява да бъдат верифицирани изходните данни и методиката     , с които са получени крайните резултати.

На първо място следва да отбележим, че „стратегическата рамка на България съответства на целите, поставени от ЕС“ само на думи и общи уверения, но не и като количествени цели (крайни и междинни), нито като планове за действие и срокове. В този смисъл, това твърдение е невярно.

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) за периода 2021-2030 г. представлява един документ с неамбициозни цели, за чието решаване са посочени грешни пътища и стратегии. Достатъчно е да се обърнем към неговите приложения, където истината е разкрита без илюзии – срокове за закриване на въглищни централи след 2040 г. работа на АЕЦ – до 2040 г., природен газ – и през 2050 г. т.н. ИНПЕК е документ, чиято скрита цел е да „докаже“, че декарбонизацията на българската енергетика и нейната климатична неутралност биха могли да се постигнат чрез запазване през следващите две-три десетилетия на сегашната структура на енергийния микс (производството на енергия).

За да се прекрати тази вредна дихотомия в стратегическото планиране на сектора, цялата информация за уж вече течащата ревизия на ИНПЕК трябва да бъде предоставена на обществеността. Същото се отнася и до прословутата „визия“ на „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“. Неопровержим факт е, че всички стратегически документи и планове за действие за сектор „Енергетика“, изработени в и за българските институции, целят да запазят за максимално дълъг срок всички замърсяващи и вредни за здравето и околната среда технологии – ядрени, въглищни, газ и нефт. Време е тези документи – както и тук обсъждания ТСПС-СЗ, да дадат ясни и еднозначни отговори за крайните срокове за използване на различните енергийни носители от „класически“ тип – въглища, ядрено гориво, нефт и природен газ, както и стратегиите за пълна трансформация на сектора към нисковъглеродни енергоносители и технологии.

„Повишените амбиции“, изразени чрез ангажиментите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), за които се говори в ТПСП-СЗ, са крачка напред, но също не са достатъчни. Всъщност някои от тях (напр. ВЕИ от 3500 МВт) бяха допълнително намалени спрямо първоначалните предложения. Рисковете от забавеното начало на проектите по НПВУ, могат до доведат до неизпълнението или непълното изпълнение на тези цели. Отново скрити от обществеността са действията на институциите, свързани с подготовката на глава 5 от НПВУ – REPowerEU.

Както стана дума, поради липса на съответния анализ, поръчан от ГД „Реформи“, не можем да коментираме верността на дадените данни и прогнози за региона, но можем да изложим логични аргументи защо

Някои от данните изглеждат съмнителни и неотговарящи на реалността:

1. Липсва информация кои от общините, отбелязани в подробната карта на териториите, които допринасят с работна сила (стр. 5), заета в икономически дейности B и D ще бъдат покрити от ФСП, до каква степен и по какъв начин.
2. Не става ясно каква е ролята на таблицата на стр. 6 и 7 „Засегнатата работна сила в област Стара Загора и съседните области“ и в частност на последната ѝ две колони: „Общ брой засегнати работни места като % от общия брой заети (пряко + непряко)“ и „Дял на БДС от секторите B и D като процент от общата БДС“. БДС се изчислява на територията на региона, където е създадена, така че трябва да се покаже смисъла от такъв „пренос“ от област Стара Загора, към области Хасково, Сливен и Ямбол. За целите на статистиката „Марица изток“ е на територията на област Стара Загора. Можем да предполагаме, дали посочените проценти са свързани с „непреки“ дейности, свързани с работата на комплекса[1] или е нещо друго, затова очакваме този въпрос да бъде изяснен. Същото се отнася и до предпоследната колона, която не дава никаква яснота защо общият брой „засегнати“ работни места е само 46%, какъв е общият брой, от който са взети тези 46% и как точно ще бъдат „засегнати“ тези работни места.
3. Няма индикации по каква причина в текста продължават да са включени ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Казанлък“[2]. ТЕЦ „Казанлък“ фалира отдавна и преди няколко години бяха взривени комините му[3]. ТЕЦ „Сливен“ е замесен в различни не много прозрачни схеми за замяна на горивната база, но като цяло е параван за работата на „Брикел“ ЕАД, което трябваше да бъде закрито още през 2007 г.
4. Интересен факт е, че сред данните от анализа не са представени данни за здравния статус на работещите в „Марица изток“, както и на постоянно живеещите в него и в близост до него (примерно в 100 км. външен периметър). Според нас тези данни имат важно значение за избор на дейностите в рамките на социалния стълб на прехода.
5. Крайно неясни и необосновани са твърденията в параграфа, започващ с: „Преходът към неутрална по отношение на климата икономика в Стара Загора може да засегне до 80% от работните места в...“ на стр. 13. Как точно ще бъдат „засегнати“ „до 80%“ от пряко работещите в комплекса, как броят на членовете на семействата им е определен на „> от 80 хил. души“ и защо „непряко засегнатите работни места“ са също точно 80% - изглежда трябва да приемем всичко това на доверие.
6. Куриозни са данните в следващия параграф на същата страница. „Въпреки това в енергийния комплекс „Марица изток“ значителна част от засегнатата работна сила наближава пенсионна възраст. Въпреки това до 90 % от пряко засегнатата работна сила ще продължи да бъде в трудоспособна възраст и ще бъде засегната от смущенията на пазара на труда през 2026 г.“ Да разбираме, ли, че към 2026 г. само 10% от сега работещите в „Марица изток“ ще бъдат пенсионирани или пред пенсия? И това се отнася за пряко работещите или и за непряко свързаните работни места?
7. Никъде в текста не се анализира ролята на един основен фактор, който обуславя и основата на местната съпротива срещу справедливия преход – факторът „доходи“. Хората в региона, свързани със сегашната икономическа структура в „Марица изток“ се страхуват, че доходите от новите работни места ще бъдат значително по-ниски от сегашните доходи, както и че ще бъдат загубени редица привилегии (напр. ранното пенсиониране поради категориите труд и др.).
8. Таблицата за индикативната хронология на засегнатите работни места в област Стара Загора и обясненията към нея (стр. 15), не дават никакво обяснение защо „концентрацията във времето на индикативния икономически ефект ще доведе до потенциална загуба на БДС в размер на 877 млн. лв. на годишна база“. Във всеки случай пресмятания на база „сценарий за закриване през 2038 г.“ е силно подвеждащ и изкривява възможностите за адекватни решения. Не е тайна, че в някои от икономическите субекти в „Марица изток“ (напр. ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и др.) има изкуствена заетост и нейното бързо ликвидиране няма да доведе до съществена загуба на БДС. Предполагаме, че тази информация не е предоставена на „независимия експерт“, заради обясненията, които би трябвало да му бъдат предоставени за нейния генезис, който е публична тайна за жителите на Стара Загора и региона[4].
9. Съгласявайки се с предложението за осигуряване на подкрепа (инвестиции) и за големите предприятия, следва да отбележим един тежък проблем, който не е ендемичен само за регион Стара Загора. Това е „картелизацията“ на работните заплати извън дейностите „добив на въглища“ и „добив на електроенергия в ТЕЦ“. По-специално, местният бизнес неформално е сложил таван на заплатите в индустриалния, търговския и логистичния сектори в региона – факт, който допринася и за страха, посочен в т. 7. Има сведения за изгонени потенциални чуждестранни инвеститори, опитали се да предложат значително по-високи заплати и отказали да се съобразяват с подобен „таван“ на заплатите. Също така има сведения, че някои от двигателите на този „картел на доходите“ имат интерес да развиват бизнес в някои от предложените в ТПСП-СЗ нови или трансформиращи се сектори. Изключително важно е подкрепата за големите предприятия да не допусне разпространение на проблема с изкуствения (картелен) таван на заплатите, защото тогава преходът нито ще е справедлив, нито икономически обоснован.

По отношение на трите стълба за справедливия преход на регион Стара Загора откриваме стари и нови слабости, както и някои подобрения:

Смятаме, че така както са определени, трите стълба са относително адекватни на нуждите и на възможностите на региона. Тук ще повторим някои по-ранни наши изводи за всеки от тях, допълнени с оглед на допълненията, направени от авторите на последната версия на ТПСП-СЗ. Предварително искаме да отбележим следното:

Така, както са представени, трите стълба не допринасят за отговорите на основните въпроси, поставени по-горе в нашето становище. Нивото на конкретика е абсолютно недостатъчно, за да се определят скоростта и сроковете на прехода като цяло и на всеки един от етапите му. Самите дейности също не са разположени във времето. Липсва индикация за необходимите или поне предвижданите (индикативни) инвестиции за всяка от тях. Като цяло, нивото на разработване на дейностите е такова, каквото нашите експерти са правили преди 5-6 години за същия регион.

В стълбове 1 и 3 мерките (дейностите, схемите) са разпределени сравнително добре, с едно изключение: дейност № 3 от стълб 1, „Подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии)“ следва да бъде преместена в третия стълб 3, а самият стълб 1 да се преименува на Стълб 1: Устойчиви енергийни решения.

Отбелязваме подобрение в набора дейности и тяхното съдържание в Стълб 2.

Нашие критики по-надолу са насочени към същността на някои от предложените мерки. Ще предложим и дейности, които според нас липсват, но са важни за справедливия преход.

Стълб 1 - Подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии)

Тук са включени:

1. рекултивация на минните терени;
2. схема за подпомагане създаването на мощности за производство и/или рециклиране на батерии;
3. подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии);
4. схема за подпомагане на фотоволтаични паркове със съхранение на енергия;
5. схема за подпомагане на интегрирано използване на зелен водород – широкомащабни интегрирани проекти;
6. подкрепа за производството и разпределението на биометан и производството на енергия от вятърни турбини.

По отношение на рекултивацията на терени, имаме следните бележки:

• В сегашната версия на ТПСП-СЗ са отпаднали таблиците с индикаторите за краен продукт и за резултат от предишната версия (стр. 30-32). На базата на останалите общи формулировки е невъзможно е да се прецени какъв ще бъде ефекта от тази дейност върху движението на работна ръка. За качеството на анализа е крайно недостатъчно наличието на твърдения като: „Обикновено дейностите по рекултивация изискват участието на голям брой работници и отнемат дълъг период от време за завършване, като по този начин се създава алтернативно използване на наличната работна ръка и оборудване от мините“. Остава спорен предложеният вариант за създаване на „голямо“ държавно предприятие „Конверсия на въглищните райони“, доколкото ефективността на такива в България е доказано проблематична. Не е оценен опитът на други държави (напр. Чехия), където самите въгледобивни предприятия са ангажирани с тази дейност след затваряне на конкретните мини.

За подкрепата за създаването на индустриални паркове (ИП) за чисти технологии (с нулеви емисии) вече споменахме, че виждаме нейното място в групата мерки, обединени в стълб № 3. По съществото на темата можем да коментираме, че като цяло идеята за създаването и подкрепата на индустриални паркове от държавата и общините вече е преекспонирана и би следвало да се внимава с нейната масовизация, особено когато се говори за такива извън територията на „Марица изток“. Предложението за подкрепа чрез ФСП на ИП край Стара Загора теоретично би било от полза за откриване на нови работни места в близост до града, давайки възможност за ликвидиране на ежедневната трудова миграция до „Марица изток“ и запазване на града като индустриален център. Въпросът тук е – за какви точно ИП ще се дава подкрепата? Смятаме, че не за всички изброени в ТПСП-СЗ допустими дейности може да се предоставя подкрепа, ако те се развиват в ИП. Например:

• не трябва да се предоставя подкрепа в ИП за дейността „производство на електрическа и топлинна енергия“ за търговски цели. Това би било нерегламентирана държавна помощ за тези предприятия, създава риск от двойно финансиране и ще опорочи целта за диверсификация на икономическите дейности. Смятаме, че на територията на ИП е допустима само подкрепа за производство на енергия за собствени нужди на икономическите субекти;
• смятаме, че подкрепата с обществен ресурс за създаването на ИП на територията на летище Стара Загора с фокус върху логистиката (транспорт и логистика) следва да се прецени много внимателно. Близостта до АМ „Тракия“ е важен фактор, но далеч не способства за декарбонизация на сектора. Много по-близко до далеч по-екологичния и климатично щадящ жп транспорт (линията София – Пловдив – Стара Загора – Бургас) е разположен ИП „Загоре“. Като цяло Стара Загора e разположена по-удобно за връзки с Гърция (Комотини през Маказа), а „Марица изток“ – за връзки с Истанбул. Една комбинация от инвестиции – планирана и осъществявана в нейната цялост – която да позволи свързването на гара Стара Загора през бъдещ ИП „Летище“, при запазване на самото летище за малки летателни апарати, вкл. дронове, с територията на „Марица изток“ чрез нова скоростна жп връзка ще даде цялостно предимство за по-екологични връзки както с Гърция, така и с Турция, а и би могла да се превърне и в линия за ежедневни пътувания на работещи, когато „Марица изток“ се развие като енергиен и индустриален център на базата на трансформиращите се сектори, заложени в ТПСП-СЗ. (В момента между Стара Загора и „Марица изток“ курсират около 200 автобуса на ден, което е допълнителен екологичен и климатичен проблем.)
• Що се отнася до идеята за ИП на територията на „Марица изток“ смятаме, че преходът превръща цялата територия в един огромен експериментален индустриален парк. Доколкото там има определена инфраструктура, която може да се ползва от голям брой инвеститори – електрически мрежи, транспортна инфраструктура и т.н., смятаме обособяването на индустриални паркове по смисъла на Закона за индустриалните паркове за неуместно. Такова обособяване би могло да предизвика спорове за права на собственост, права за ползване и т.н., появата на ненужни „посредници на услуги“ и т.н. – все неща, които иначе не биха се случили.

Смятаме, че схемата за подпомагане на интегрирано използване на зелен водород – широкомащабни интегрирани проекти, трябва да се преформулира и предефинира. Колкото атрактивно да звучи, не виждаме как в рамките на по-малко от 10 години ще се развият „широкомащабни интегрирани проекти“ за водород – зелен, син, кафяв. Нашето предложение е в рамките на крайния срок от 2029 г. да се подкрепят научно-развойни проекти, подготовка на инвестиционни проекти и малки/средни пилотни проекти за технологии и механизми за производство, съхранение и доставка на водород. На този етап оценката ни за проекта „Зелена водородна долина“ е, че дори междинният му етап с 8,9 милиарда Евро до 2028 г. е неизпълним в този срок и при сегашното му ниво на готовност, предвид комплексния характер на решенията които трябва да се вземат и на препятствията, които трябва да преодолеят инициаторите му не само на местно ниво.

Крайно лош сигнал дава отпадането на две от предложените групи дейности, обсъждани на ниво Програма „Региони в растеж“:

• Енергийна ефективност в сграден фонд, вкл. за целите за намаляване на енергийната бедност и плавен зелен преход чрез насърчаване на потребителите да станат производители-потребители, създаване на енергийни общности и др.;
• Въвеждане на зона с ниски емисии за транспорта и ускоряване на нисковъглеродни транспортни решения;

Насърчаването на енергийната ефективност е логичен подход, предшестващ инвестициите в зелена енергетика. Подкрепата (не непременно финансова, а премахване на бариерите пред тях) за производители-потребители и енергийни общности би трябвало да бъде заложена на регионално ниво, доколкото част от тези бариери са – къде законно, къде не дотам – резултат от решения на общинско ниво.

Що се отнася до зоните, въвеждане на зона с ниски емисии за транспорта и ускоряване на нисковъглеродни транспортни решения, едно от тях посочихме малко по-горе (в частта за свързването на индустриалните паркове и между тях и националната транспортна мрежа). Би било наистина полезно да се постави цел (с конкретен срок) цялата територия на „Марица изток“ да бъде превърната в такава зона.

Стълб 2 – Социална подкрепа и подкрепа за заетостта

Отбелязваме развитие на този стълб, макар и отново с липса на конкретика. Вече са определени три вида дейности за инвестиции:

1. Картографиране на уменията на засегнатата работна сила
2. Междурегионални центрове за професионално обучение и образование“
3. Мерки за енергийна ефективност и справяне с енергийната бедност.

Добър момент е посочването – макар и на теория и без срокове – че първата дейност предхожда втората.

Това, което липсва в мярката Картографиране на уменията на засегнатата работна сила, е финансиране на всеобхватно и задълбочено изследване на здравния статус на живеещите и работещите в региона на „Марица изток“. Това ще подпомогне както установяването на реалните измерения на пораженията на въглищната енергетика върху човешкото здраве, така и адекватното последващо третиране на пациентите. Темата за здравните последици от замърсяванията от мините и ТЕЦ-овете е  „табу“ за всички институции и власти, но без нейното осветляване и адекватни действия, няма как преходът да бъде справедлив.

Смятаме че третата мярка, Мерки за енергийна ефективност и справяне с енергийната бедност, е ненужно и недалновидно ограничена до проблема с енергийната бедност и трябва да отиде в стълб 1 във вариант, обхващаш достатъчно широк спектър възможности.

Продължаваме да смятаме, че в стълб 2 трябва да бъдат включени и дейности за подкрепа на мерки, насочени към:

• работници и служители в предприятията на територията на „Марица изток“, които имат желание да започнат собствен бизнес, с други думи да се насърчава предприемачеството като форма на създаване на работни места, вкл. чрез самостоятелна заетост;
• ученици и студенти, които искат да се профилират в трансформиращите се сектори в региона.

Специално във връзка с второто предложение може да се помисли за подкрепа за разкриване на територията на община Раднево или Гълъбово на модерни образователни структури (средно училище, колеж, звено на университет), с профил „зелена енергетика“. Така учениците и студентите ще имат възможност за директно обучение в действащи компании, а връзката „образование/наука – бизнес“ ще получи реално измерение. За тази цел обаче регионът и конкретно общините Раднево и Гълъбово следва да инвестират в модернизация на инфраструктурата – сграден фонд, здравеопазване, начално образование (детски градини, начални и средни училища, професионални училища), ВиК, транспорт, култура и т.н. Впрочем подобна модернизация също открива възможности за пренасочване на работещи в мините и ТЕЦ-овете.

Стълб 3 – Разнообразяване на местната икономика

Тук предложените мерки включват:

1. Диверсификация и адаптиране на предприятията към икономическия преход
2. Подкрепа за научни изследвания и иновации за предприятия

Към първата мярка следва да се добави, че наред с изброените сектори и индустрии, които ще бъдат подкрепяни, подкрепа на предприятията ще се оказва и за подобряване на тяхната водна и ресурсна ефективност.

По отношение на втората мярка препоръчваме да се ограничи подкрепата за старт-ъпи с публични ресурси. Тази рискова дейност следва да остане основно за специализираните венчърни капитали, а не да се рискува публичен финансов ресурс, който би бил по-полезен за  мерки с по-бърз и доказан ефект. Същото се отнася и до подкрепата за т. нар. „бизнес-инкубатори“, доколкото досегашният опит с тях в България е определено ниско ефективен.

Хоризонтален стълб – техническа помощ (ТП)

За съжаление и в ТПСП-СЗ техническата помощ е разписана както във всички оперативни програми досега – като широко отворена врата за пилеене на финансов ресурс. Без стриктен последващ контрол за резултатите и ползите от посочените дейности, можем да предвидим появата на купища безполезни „анализи“, „проучвания“ и „изследвания“, екскурзии и почивки, маскирани като обучения, допълнителни доходи за определени хора, без да са ги заслужили, нови паразитни институции без адекватен капацитет и ясни отговорности.

Наясно сме с претенциите на синдикати и общини (вкл. НСОРБ) за включването им в дейности, финансирани от ТП. В това няма нищо лошо по принцип. Необходимо е обаче тяхното участие в такива дейности да бъде насочено към подобряване ефективността и скоростта на справедливия преход, а да не бъде скрита форма на „купуване“ на тяхната подкрепа за него.

Други

1. Смятаме, че използваната методология за анализ на разликата между очакваните загуби на работни места и потенциалното създаване на работни места без подкрепа за големите предприятия не е напълно адекватна. Кризата, породена от КОВИД-19 доведе до съществени изменения в работата на цели сектори от икономиката, вкл. и там, където преобладават МСП. Това се отнася и за региона на Стара Загора. В тази връзка смятаме, че анализът на историческите данни до 2019 г. включително, дава една картина на създаването и развитието на МСП в региона, която можем да оставим в миналото. Сега към общата картина се добавиха войната в Украйна и глобалната криза. За да се дадат по точни прогнози за исканите параметри са необходими и анализи за последните две и даже три години 2020 – 2022 г. В противен случай рискът от значителни разминавания между прогнози и реалност е изключително висок.

Във връзка с тези анализи е необходим и анализ на „сивите“ елементи на регионалната икономика, вкл. изкуствения таван на заплатите извън въгледобива и енергетиката. Дълго задържаните на ниски нива доходи са един от факторите, които пораждат различни проблеми, отразяващи се в крайна сметка на общата икономическа ситуация – емиграция, липса на качествена работна ръка, ниска ефективност на труда, намалена конкурентоспособност и др. В тази връзка смятаме, че справедливият преход е възможност за региона да се отвори към външни предприемачи и нови правила, които да разпространят високите нива на сегашните доходи в „Марица изток“ върху повече сектори и предприятия, така че да се получат възможно най-широк кръг ползи – висока конкурентоспособност на региона, високо качество на живота, висока добавена стойност от новите сектори и т.н.

2. В ТПСП-СЗ липсва изискваният от Регламент 2021/1056, чл. 11, т. 2, буква з) „индикативен списък на операциите и предприятията, които ще бъдат подкрепени, и за всяко от тях обосновка на необходимостта от такава подкрепа чрез анализ на различията, показващ, че очакваните загуби на работни места ще надхвърлят очаквания брой създадени работни места при липса на инвестиция“. Вместо това има един параграф общи фрази, позоваващ се анализа на разликата за МСП, който вече не може да бъде приет за меродавен без сериозни корекции. Надяваме се, че в крайния вариант на ТПСП-СЗ ще бъде приложен списък на подалите заявления за интерес големи предприятия и че набирането на такъв интерес ще бъде продължено и разширено със сесии (покани) към големи предприятия извън страната.

3. Във връзка с текста, свързан с позоваване на член 11, параграф 2, буква к) и член 11, параграф 5, смятаме, че:

• липсва информация от кои други стълбове на Механизма за справедлив преход ще бъдат получени средствата за посочените инвестиции;
• очевидно става дума за техническа грешка в твърдението, че по стълб 2 ще се финансират инсталации за улавяне и съхранение на въглерод, инсталации за изгаряне на отпадъци и следващите;
• абсолютно сме против предложенията за финансиране на инсталации за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), инсталации за улавяне и оползотворяване на въглерод (CCU) и инсталации за производство на енергия от отпадъци с публични средства, включително такива от Фонда за справедлив преход и другите стълбове на Механизма за справедлив преход; CCS и CCU са end-of-pipe технологии с все още съмнителни резултати от тяхното използване. За България и по-специално за района на „Марица изток“ тези технологии са все още неадекватни. Проблемът с инсталациите за производство на енергия от отпадъци е отдавна известен и той засяга много аспекти на кръговата икономика, за да бъде безрезервно включен в ТПСП-СЗ.

4. Във връзка с Раздел 3, Механизми за управление, имаме следните коментари.

• По т. 3.1. Партньорство. Предвиденото създаване на Областна комисия по Справедлив преход (ОКСП) за област Стара Загора е добра стъпка в правилната посока. Смятаме обаче, че опосредстването на връзката ФСП – Областна комисия по Справедливия преход (ОКСП) през Съвета за регионално развитие е погрешно и ще създаде ненужна бюрокрация и бавене. Като цяло продължаваме да смятаме, че предоставянето на общото управление на ФСП в ръцете на отделно министерство през конкретна оперативна програма е стратегическа грешка с висок риск от провали по много направления. След като е избран този подход, смятаме че е необходимо да бъде засилено партньорството между УО на Програмата „Региони в развитие“ с местните заинтересовани страни. Донякъде това е направено с описаните възможности за действие на ОКСП, но смятаме, че това участие трябва да бъде засилено. В тази връзка посочваме следните рискове:
  • риск от неадекватни, ненавременни или направо саботажни действия от страна на СРР на двата региона спрямо дейността на ФСП и/или на ОКСП, основани на различни необективни и безпринципни схеми (напр. местни или междуобластни борби, претенции за гласуване само ако някой друг получи финансиране по друга линия и т.н.);
  • риск от игнориране на гражданския сектор (в неговите различни форми на организация и цели) на базата на формалните критерии „(липса на) представителство“, „(липса на) процедурни правила“ и др. Говорим за липсата изричен текст за задължителна работа при облекчени процедури на институциите и структурите, свързани с изпълнението на ТПСП-СЗ с организациите на гражданското общество и със засегнатите граждани и общности. Става дума за неналагане на формални ограничения през представителство, срокове, йерархии и т.н.

Що се отнася до ангажирането на младежите отбелязваме чисто формалния подход, който е записан в ТПСП-СЗ. Не е силно да се каже, че е перверзно да се продължава със семинарчета, уъркшопи, кръгли маси и екскурзии. Необходима е цялостна дългосрочна регионална стратегия, която да отговори на нуждите, очакванията, настроенията, страховете и амбициите на младежите, които биха поискали да се реализират в трансформиращите се сектори в региона. Точно тук е мястото да се анализират и предложат възможности за образование и обучение на място, а не да се разчита на „екскурзии до заводи“, каквито бяха модерни по времето на социализма.

• По т. 3.2., Мониторинг и оценка, както отбелязахме малко по-горе, смятаме, че общото ръководство на МРРБ върху справедливия преход е високорисков процес. Същото се отнася и за предоставянето на мониторинга и оценката в ръцете на Комитета за наблюдение на ПРР 2021-2027 г. Смятаме, че е необходим независим орган за мониторинг на изпълнението на ТПСП-СЗ (както и за другите два териториални плана), различен от КН на ПРР и от ОКСП, но с достатъчно на брой представители на местните общности и заинтересованите страни. КН на ПРР може да запази правото на окончателна верификация на резултатите от мониторинга, но смятаме, че няма да има никакъв капацитет да прави адекватен мониторинг – а не само досегашните формални процедури – на развитието на справедливия преход.
• По т. 3.3, Органи за управление и мониторинг, смятаме, че представената матрица точно представя високият риск от провал, за който пишем, породен от прекомерната концентрация на функции, права и отговорности в ръцете на МРРБ. Мониторинг по изпълнението на ТПСП на 2-годишен период е абсолютно неприемлив. Още повече, че Комитетите за наблюдение на оперативните програми са все по-малко открити да предоставят активно (по своя инициатива и навременно) информация, доклади, резултати и т.н.
• По т. 4, Специфични за програмата индикатори за изход и за резултат, смятаме, че има необходимост от обсъждане на някои въпроси и пресмятания, свързани с една екселска таблица за общите показатели, свързана с изпълнението на Приложение III, на Регламент 2021/1056.