Разнопосочни сигнали на институциите спират, но не напълно, строежите. Какво се случва?

 Снимка: Йона Наумова

На 18 август 2021, след кампания на "Зелени закони" и писма на граждани, министър Личев отмени писмо на предшественичката си Искра Михайлова (кандидат за вицепрезидент издиганата от ДПС за изборите на 14 ноември) N 05-08-1039/31.03.2014г. с което в нарушение на Закона за устройството на територията, Закона за опазване на околната среда и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, се разрешава процедирането на подробни устройствени планове в община Царево, без действащ Общ устройствен план, без да се отчита кумулативният ефект от въздействието на всички строежи, както и допуска застрояване на зона А и Б в нарушение на ограниченията посочени в ЗУЧК. 

Само седмица преди това шефът на ДНСК арх. Влади Калинов издаде указания на кмета на община Царево да наложи строителна забрана на територията на с. Синеморец по реда на чл. 198, ал. 1 т. 2 от ЗУТ за времето, необходимо за трайно решение на установения проблем с канализацията и неработещата пречиствателна станция в селото. 

Общинска администрация гр. Царево, на основание предписанието на ДНСК  издаде Заповед №РД-01-611/03.09.2021г. на Кмета на Община Царево с която е наложена строителна забрана на територията на с. Синеморец. 

На среща организирана от Зелени закони през октомври арх. Калинов посочи, че в издадената от Община Царево заповед, се съдържа възможността да се разрешават нови строежи с изгребни ями. В отговор на това от ДНСК са уведомили кмета на общината Георги Лапчев, че ще отменят всяко издадено разрешение за строеж докато проблемът с канализацията бъде решен.

Тези действия на заспалата през последните десет години държавна администрация създадоха усещането, че най-после ще се спре незаконното строителство в природен парк Странджа на територията на община Царево. Наистина ли, обаче това ще се случи? Отговорът е ясен – по-скоро не. Ще има локални ограничения за разрешаване на ново строителство и одобрени на нови ПУП, но започналото строителство няма да бъде спряно, а построените строежи в нарушение на ЗООС и ЗБР ще продължат да се ползват. 

С цел да се спре строителството в нарушение на екологичните норми природозащитните организации предложиха на министъра на околната среда  да  наложи на принудителна административна мярка (ПАМ) спиране на строителството на територията на Природен парк Странджа на територията на Община Царево и разпореди извършване на екологична оценка (ЕО)/ оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на строителството. ПАМ е един от двата вида държавна принуда заедно с административните наказания. ПАМ има за цел да предотврати извършването на нарушение или ако извършването е започнало, да го преустанови. Мотив за искането е, че цялото строителство в парка се извършва без процедури по екологична оценка или ОВОС, независимо, че тези процедури се изискват от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и европейските директиви. Типичен пример е  строителството в местност Поляните край Синеморец, което не е подложено на екологична оценка или ОВОС нито при одобряване на териториално устройствения план (ТУП) през 1999 г., нито когато индивидуално са процедирани през процедури на одобряване на индивидуални подробни устройствени планове (ПУП) и разрешения за строителство. Според природозащитниците  РИОСВ е нарушавал ЗООС и закона за биологичното разнообразие (ЗБР), когато е указвал да се извърши само процедура по оценка за съвместимост с Натура 2000 , но не и задължителните с нея процедури по ОВОС или екологична оценка. Такъв например е случаят със строежа в м. Корабите, а за други строежи в местността нито са провеждани процедури по оценка за съвместимост, нито по ОВОС или екологична оценка.  Това нарушение трябва да бъде спряно от МОСВ и да се задължат инвеститорите да проведат процедурите при оценка и на кумулативното въздействие на всички строежи и ПУП.

На 16 ноември 2021 г. МОСВ отхвърли възможността да наложи ПАМ на незаконен строеж в Синеморец с мотивите, че не може да въздейства върху вече започнало да се изгражда или изградено строителство, както и защото те са разрешени от техните регионални органи и това ще доведе до осъждането на МОСВ.

Наистина ли МОСВ не може да спре ползването на строежи, извършени в нарушение на европейските директиви за ОВОС и екологична оценка? Отговор може да потърсим в решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания.

В трайната съдебна практика на Съда на ЕС  съгласно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от всяко нарушение на правото на Съюза. Според Съда компетентните национални органи, включително националните юрисдикции, сезирани с жалба срещу приет в нарушение на правото на Съюза вътрешноправен акт, са длъжни в пределите на правомощията си да вземат всички необходими мерки, за да отстранят пропуска да бъде извършена екологична оценка. По отношение на „план“ или „програма“, приет(а) при неспазване на задължението да се извърши екологична оценка, това може да се състои в приемането на мерки за спиране на действието или отмяна на плана или програмата (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C‑379/15,  т. 31 и 32), както и в оттеглянето на вече предоставено разрешение или в спирането на действието му, за да се направи такава оценка (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Ветроенергиен парк Derrybrien), C‑261/18, т. 75). Тази съдебна практика произлиза от едно ключово решение на Съда на ЕС по дело C‑41/11  Inter-Environnement Wallonie и Terre wallonne касаещо Директива 2001/42/ЕО. ( https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-41/11&language=BG)  Горната практика се отнася за проекти и планове приети без екологичната оценка, но съдът се произнася по същия начин и за инвестиционни предложения приети без процедура по ОВОС и без процедура за оценка за съвместимост . Тук може да цитираме част от мотивите от решението на съда на ЕС по дело C‑411/17 (https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=216539&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=401743690 :

170    Съгласно принципа на лоялно сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки все пак са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от това нарушение на правото на Съюза. Следователно компетентните национални органи са длъжни в пределите на правомощията си да вземат всички необходими мерки, за да отстранят пропуска да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда, например като отнемат вече предоставено разрешение или спрат действието му, за да направят такава оценка (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Comune di Corridonia и др., C‑196/16 и C‑197/16, EU:C:2017:589, т. 35 и цитираната съдебна практика).

175    Ето защо, когато е пропуснато да се направи изискваната от Директивата за ОВОС оценка на въздействието на даден проект върху околната среда, наистина държавите членки са длъжни да отстранят незаконосъобразните последици от този пропуск, но правото на Съюза допуска той да бъде отстранен с извършването на такава оценка, докато проектът е в процес на изпълнение или дори след като е изпълнен, при две условия — от една страна, националните норми, които позволяват да бъде отстранен пропускът, да не предоставят на заинтересованите лица повод да заобикалят нормите на правото на Съюза или да не ги прилагат и от друга страна, извършената с цел отстраняване на пропуска оценка да не обхваща само бъдещото въздействие на този проект върху околната среда, а да отчита цялостното въздействие върху околната среда, настъпило от момента на реализирането на този проект (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Comune di Corridonia и др., C‑196/16 и C‑197/16, EU:C:2017:589, т. 43 и от 28 февруари 2018 г., Comune di Castelbellino, C‑117/17, EU:C:2018:129, т. 30).

176    По аналогия следва да се приеме, че правото на Съюза допуска — стига да са спазени същите условия — такъв пропуск да бъде отстранен и при неизвършване на изискваната от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията предварителна оценка на въздействието на съответния проект върху дадена защитена територия.

Посочената практика на Съда на ЕС не е просто мотиви на някакви решения, а единственото правно обвързващо тълкуване на европейските директиви и всички органи и юрисдикции на държавите членки са длъжни да прилагат директивите по начина, по който е разтълкувал Съда на ЕС.

В този смисъл българското министерство на околната среда, като компетентен орган по прилагане на директивите  2011/92/ЕС, 92/43/ЕИО и 2001/42/ЕО   е длъжно да спре използването на всяка сграда построена след 2007 година в Природен парк Странджа, ако в рамките на нейното строителство не са извършени съвместени процедури по ЕО/ОВОС и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000г.  Директивите допускат последващото решение да е както премахване на самите строежи, така и провеждане на процедурите по ОВОС/ОС при определени условия. Дали МОСВ ще изпълни разпоредбите на директивите и как точно ще процедира тепърва ще видим.