Този анализ на „Зелени закони“ е различен от обичайните, но и ситуацията в момента – в света и в България, също много се различава от обичайната. Подобно на темата за промените в климата и политиките за реагиране на тези промени – тя е трудна поради нейните многобройни и различни по същността си аспекти, сегашната ситуация на световна пандемия с коронавируса ни изправя пред огромни и от различен характер предизвикателства. В тази ситуация, с оглед намаляване на отрицателните последствия за хората и икономиката, се вземат спешни решения и се предприемат действия в практически всички сфери на живота, като те са предимно силно ограничителни и до степен на шоково превключване спрямо досегашните условия.

В предишен анализ на „Зелени закони“ във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за Европейски закон за климата (ЕЗК) в контекста на Европейската зелена сделка (ЕЗС), препоръчахме „вместо поддържане на статуса „business as usual” в България, много бързо да намерим подходящите за страната начини за „business unusual” (http://www.zelenizakoni.com/novini/evropeyski-zakon-za-klimata-kakvo-oznachava-za-blgariya-0). Концепцията „business as usual” е въведена преди 30-тина години в международните документи за политиките и действията за реагиране на промени в климата. Тя идва от климатичните модели, с помощта на които се изследва какви ще са последствията за климата – характеризирани най-общо от средната глобална температура, при различни допускания (сценарии) за икономическо развитие в света. Един от тези сценарии е „business as usual” („бизнес както досега“), при който се запазва настоящия модел на производство и потребление и не се предприемат действия за реагиране на климатичните промени. При други сценарии се въвеждат различни мерки за смекчаване на отрицателните ефекти от, и за адаптиране към вече случващите се климатични промени. При различните сценарии се получават различни резултати за характеристиките на глобалния климат в бъдеще – например, повишението на глобалната температура без предприемане на мерки би могло да е 5 и повече градуса до края на този век, а с въвеждане на различни мерки би могло да се ограничи до 2 градуса, каквато е и целта, заложена в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Обстоятелствата в сегашната ситуация на световна пандемия с коронавируса също налагат спешен преход от „business as usual” към „business unusual” („необичаен бизнес“), като в случая „business” включва практически всички сфери на живота ни. Като част от усилията за запазване здравето и живота на хората, на европейско и национално ниво се предприемат действия, при което начинът на производство и потребление рязко се променят, и то радикално. В настоящия анализ (1) представяме някои факти за свързани с реагиране на пандемията с коронавируса действия, които се оказват позитив по отношение на климатичните политики; (2) коментираме дали и как в Европейския съюз (ЕС), съответно и в България, шоковото превключване към „business unusual” заради коронавируса би могло да е полезно за осъществяване на мерки от политиките за реагиране на промени в климата.

Пълния текст на анализа можете да прочетете в прикачения файл.

Снимка: Wikimedia Commons