След като от "Зелени закони" през септември възразихме срещу незаконно краткия срок за обществената консултация за климатичната стратегия до 2050г. (ДССИК-2050), тя беше удължена с месец под името "Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. - обществената консултация със срок 14.10.2022" . Второто ни възражение - за липса за екооценка на проекта - не беше отразено.

Ето и основните акценти в становището на "Зелени закони", което изпратихме днес (пълния текст виж тук):

Проектът за ДССИК-2050 съдържа два основни порока, които го правят негоден за целите, за които е изготвен.

Първият порок на този проект е липсата на Екологична оценка според изискванията на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (Директивата за стратегическа екологична оценка, СЕО) и на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и липса на Оценка за съвместимостта според ЗООС и Закона за биологичното разнообразие.

В т. 10 от Преамбюла на Директива 2001/42/ЕО ясно се казва: „Всички планове и програми, които се изготвят за няколко сектора, и които определят рамка за бъдещо съгласие за осъществяване на проекти, вписани в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда ( 1 ), както и всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания на дивата флора и фауна ( 2 ) има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка.“

Вторият порок на проекта е посочен многократно в текста. Тук може би е обобщен най-добре: 

„3. Принципи ...Дългосрочната стратегия започва с ИПЕК, без да се ангажира с конкретна стратегия за постигане на дългосрочните цели, като вместо това посочва пътищата за развитие на енергийната система след 2030 г., за да бъдат спазени целите за значително намаляване на емисиите.

По този начин изходната точка до 2030 г. става ИПЕК, което предполага, че коренните промени следва да се случат през периода 2030-2040 г.“ (Стр. 16)

Самият ИПЕК съдържа серия грешки, неточности и вътрешни противоречия. ИПЕК също така никога не е подлаган на ЕО и ОС по силата на ЗООС, факт, който обезсилва неговото приемане и съществуване като валиден документ. Въпреки това той е посочен като първи етап от самата дългосрочна стратегия – път за развитие, който трябва да се следва до 2030 г. С други думи един сам по себе си порочен планов документ се обляга изцяло на друг порочен планов документ, приемайки неговите цели, прогнози и препоръки за действие за свои за 1/3 от периода, за който се изготвя първият документ. При това за началната 1/3 от периода, което залага рискове и провали за целият период на действие до 2050 г.

ИПЕК е неамбициозен, някои от целите му слизат дори под средните за ЕС, без да има адекватни аргументи за това. За да се „докаже“, че България изпреварва другите страни в постигането на целите за ВЕИ, продължава налагането на лъжата за постигнати 20+ процента потребление на енергия от ВЕИ в България. Тази лъжа е официално заложена в двата национални доклада за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници и се състои в това, че като ВЕИ са отчетени и неприемливи форми на използване на горската биомаса: в остарели типове печки за отопление (директно изгаряне) и при лошо качество (неизсъхнала дървесина).

Тъй като крайният резултат на всички допускания, предложения, пресмятания и анализи зависи в крайна сметка от ИПЕК, а е очевидно, че консултантите са приели на доверие, че той е висококачествен документ и с голяма степен на вероятност ще изпълни поставените в него цели, тук прилагаме наш предишен анализ на ИПЕК, в който са разкрити многобройни негови му слабости, повечето от които остават в сила и след неговото окончателно приемане от Министерския съвет.[1]

Смятаме, че само заради наличието на тези два порока, сегашният проект за ДССИК-2050 на България трябва да бъде отхвърлен. Дори спешното извършване на ЕО и ОС на Дългосрочната стратегия няма да промени това, защото така или иначе вторият порок е неотстраним към момента на обсъждане. Той би могъл да бъде изправен по един от следните два начина:

1. Да се изготви нова ДССИК-2050 с ЕО и ОС, която изключва ИПЕК като своя основа за развитие на декарбонизацията до 2030 г.

2. Приемането на ДССИК-2050 да бъде прекратено до извършването на адекватна ревизия на ИПЕК, при която се проведат ЕО и ОС, като след това самата Дългосрочна стратегия бъде подложена на ЕО и ОС.

При втория вариант трябва да бъде спазена описаната последователност на действията, в противен случай, ако ИПЕК не получи положителни решения по ЕО и ОС, той няма как да бъде част от ДССИК-2050. В такава ситуация ще се наложи преминаването към първия вариант за действие.

По организацията и яснотата на текста в становището ни са аргументирани 24 забележки.

Въз основа на всико това, от "Зелени закони" настояваме проектът да бъде отхвърлен.