Успяват ли зелените директни плащания да подпомогнат българското селско стопанство да се адаптира към промените в климата и да защитят агро-биоразнообразието?

снимка на Бояна Василева

Половината от територията на България е заета от земеделска земя. За екологизиране на селското стопанство и експериментиране с цел адаптация към прогнозираните климатични промени в ПРСР 2014-2020 е предвидена мярка наречена "директни зелени плащания". 

Зелените директни плащания подпомагат прилагането на селскостопански практики като диверсификация на културите (непрактикуване на монокултури на големи блокове земя), запазване на постоянно затревените площи (екологично чувствителни площи, обикновено в зоните на НАТУРА 2000) и поддържане на екологично насочените площи (земи оставена под угар, запазване на терасирани терени, живи плетове, езера, синори, дървета в редици, в групи или изолирани, каменни стени, канали и открити водни течения).

За всяка кампания от 2015 г. до 2019 г. изплатените зелени директни плащания обхващат над 60% от територията на обработваемите земи, но въпреки изплатените пари за ползване на добри земеделски практики се наблюдава устойчива тенденция към деградация на почвената структура в обработваемите земи, която води до ерозия, съответно до нарушен воден и въздушен баланс и измиване на полезни вещества (микро и макро елементи) от почвата[1]. Реално се осъществява почти необратима загуба на плодородна земя и се стартира процеса на опустиняване. Факт е, че около 85 % от почвите в страната са засегнати от процеси на ерозия, а около 30 % от тях са подложени на ветрова ерозия[2]. Особено застрашена към процеса на опустиняване е югоизточната част на страната, в следствие от водната ерозия и загуба на органично вещество в почвата[3]. По отношение на деградацията на почвите не се спазва и забраната за изгаряне на стърнищата, което води до пожари, унищожаване на микрофауната и намаляване на органичното вещество в почвите. България е на челно място в ЕС на намаляване на селскостопанската продукция в следствие от ерозия[4].

Наблюдава се и унищожаване на ценни полуестествени местообитания с висока природна стойност като отводняване или пресушаване на влажни зони, пресъхване на реки и водни обекти и разораване на пасища и ливади, т. нар. „постоянно затревени площи” – разгледайте статията за мразовеца тук.

И в крайна сметка зелените директни плащания не успяват към момента да насочат ползването на земеделската земя в устойчива посока. В новия програмен период е важно да се преосмислят зелените директни плащания и да се направят нужните промени, за да се подпомогнат земеделските стопани в ползването на добри практики

Пълният анализ може да прочетете в приложения файл.


[1] Изготвяне на анализ на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени, АУ – Пловдив, 2019 г., https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/01/31/proekt_na_an...

[2] Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на функциите на почвите (2019-2028 г.), проект, https://www.moew.government.bg/bg/proekt-na-nacionalna-programa-za-opazv...

[3] Д. АВЕТИСЯН, ИЗПОЛЗВАНЕ НАДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ И ГИС ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАЗВИТИЕТОИ ДИНАМИКАТА НА ДЕГРАДАЦИОННИ ПРОЦЕСИ, ВОДЕЩИ КЪМ ОПУСТИНЯВАНЕ, 2018, http://space.bas.bg/bg/contests_and_procedures/konkursi/D.Avetisian/afto...

[4] Climate change adaptation in the agricultural sector in Europe, 2019, EAE, https://www.eea.europa.eu/publications/cc-adaptation-agriculture

 

Прикачени файлове

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари