Работата ни по казуси с ново строителство и липса на картиране на дюни край плажовете „Каваци" и „Смокиня" показват, че РИОСВ Бургас разрешава застрояване в защитена територия, където е забранено всякакво строителство. След кореспонденция с няколко институции по конкретни сигнали имаме и конкретни въпроси към отговорните министри - от миналите и от настоящото правителство. Но за да стигнем до въпросите (в края на статията), да видим и фактологията, която кореспонденцията ни показа:

На 5 юни по сигнал на граждани поискахме от Министерството на туризма да извърши проверка за строителство върху дюни в морски плаж „Смокини-юг”.

След извършена, проверка получихме отговори от Община Приморско и РИОСВ Бургас, в които е посочено, че:

• Строителството на 4 броя заведения за обслужване, тоалетна, съблекална и душове е разрешено чрез 3 броя разрешения за поставяне, издадени от Община Созопол в периода 16.03 – 13.04.2023 г. Тези разрешения са издадени на основата на Схема за разполагане на поставяеми обекти в морски плаж „Смокини-юг”, одобрена от министъра на туризма на 24.01.2023 г.
• Схемата е съгласувана от РИОСВ Бургас на 20.02.2023 г. по реда на Закона за защитените територии.
• Строителството на обектите попада в границите на Природна забележителност „Пясъчни дюни в м. Каваците”  и Защитена зона от Натура 2000 „Бакърлъка”.
• Строителството е извършено от търговското дружество „Орко бийч”, получило концесия върху плажа „Смокини-юг” през 2015 г.

От Зелени закони извършихме проверка в публични бази от данни, на основание на всичко посочено от Община Созопол и РИОСВ Бургас и установихме следното:

• Природна забележителност „Пясъчни дюни в м. Каваците” е обявена през 1984 г. на площ от 24 хектара и в нея е забранено всякакво строителство. 
• За природната забележителност в регистъра на защитените територии липсва цифрова граница, като е посочено „Цифровите граници са в процес на актуализация. За повече информация се обърнете към МОСВ и РИОСВ.”
• През 2002 г. чл. 54 от Закона за защитените територии е изменен и в задълженията на МОСВ е „Министерството на околната среда и водите създава специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии”. Същият член на закона изисква приемането на специализирана наредба от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Граници на природната забележителност са нанесени в Общия устройствен план на Община Приморско, съгласуван от МОСВ с екологична оценка през 2014 г. и одобрен от МРРБ през 2016 г.

ПЗ дюни каваците ОУП

Границите на природната забележителност в ОУП на Созопол не отговарят на границите в картата на природната забележителност в нейното досие в МОСВ, с което Зелени закони разполага.

В природната забележителност попадат изцяло три морски плажа: „Смокини-север”, „Смокини-юг” и „Къмпинг Веселие”.

Природната забележителност е с площ 24 ха. Трите плажа в нея са с обща площ 12,7 ха. В тях са картирани 8 ха дюни, като е видно от снимки и на терен, че не всикчи дюни са картирани.

Схемата за поставяне на преместваемите обекти в морски плаж „Смокините-юг” е одобрена от Министъра на туризма без да са проведени задължителните процедури за преценка необходимостта от екологична оценка, както изисква Закона за опазване на околната среда и процедура по преценка необходимостта от оценка за съместимост с целите на Натура 2000 мрежата, както изисква Закона за биологичното разнообразие. 

Морски плаж „Смокини-юг” е с площ 5,7 ха и е отдаден под концесия от Министерски съвет през 2015 г. на „Орко бийч” ООД за срок от 15 години, без изизскване за инвестиция и позволение за застрояване върху 1135 кв. м. с минимално концесионно плащане от  60 227 лв.

Морски плаж „Смокини-север” е с площ 5,2 ха и е отдаден от Министерският съвет на концесия на „Черноморска брегова група" – ООД през 2015 г. за срок 15 години,  без изискване за инвестиции и позволение да застроят 1042 кв.м. с минимално концесионно плащане от 66 748 лв.

Морски плаж „Къмпинг Веселие” е с площ 1,7 ха и е отдаден от Министерски съвет на концесия за срок от 15 години през 2021 г. с минимално концесионно възнаграждение от 21 667 лв. на „Блек Сий Бийч" – ЕООД  с инвестиции за срока на концесията от 123 660 лв. и с цена за чадър от 10 лева и цена за шезлонг от 10 лева. В договора за концесия е посочено, че концесионерът трябва да спазва „да спазва изискванията на Природна забележителност „Пясъчните дюни в местност „Каваците", на Природна забележителност „Нос Агалина" и на Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002077 „Бакърлъка".

Концесионерите  „Орко бийч” и  „Блек Сий Бийч” са собственост на  „Грийнлайф резортс”, фирма собственост на бившия народен представител от ПП Атака, бивш заместни председател на Столичния общински съвет и бивш областен управител до 2021 г. на София – Николай Пехливанов, който е и член на УС на Националният борд по туризъм.

Концесиите са обект на разглеждане в Директива 2014/23/ЕС за концесиите. В нейният чл. 18 е посочено, че за „концесии, надвишаващи пет години, максималният срок на концесията не трябва да надвишава времето, в рамките на което може разумно да се очаква концесионерът да си възвърне направените инвестиции за експлоатация на строителството или услугите и да получи доход от вложения капитал, като се отчитат инвестициите, необходими за постигане на конкретните цели на договора”. 

От Зелени закони отправяме следните публични въпроси към изпълнителната власт:

• Защо министрите на туризма Николина Ангелкова и Марияна Николова в правителствата Борисов 2 и Борисов 3 са отдали под концесия три морски плажа, попадащи в границите на Природна забележителност „Пясъчни дюни м. Каваците”,  в която е забранено всякакво строителство, при ясното съзнание, че там не може да се разполагат никакви постройки?
• Защо са отдавани на концесия морски плажове за 15 години без изискване за инвестиции в нарушение на Директива 2014/23/ЕС за концесиите?
• Влизали  ли са 5% от концесионните възнаграждения за трите плажа в Предприятието за управление на дейности за околната среда, както изисква чл. 74 ал. 1 т. 5 на ЗЗТ?
• Защо 21 години след целеви промени в Закона за защитените територии Министерство на околната среда и водите, респективно Националната служба за защита на природата, все още не е актуализрала границите на защитените територии у нас и не е създала специализраната карта за защитените територии?
• Защо 21 години не е приета специализраната наредба по чл. 54 ал. 2 за съдържанието и редът за създаване и поддържане на специализираните карта, регистър и информационната система на защитените територии в България?
• Как Министерство на околната среда и водите е издало през 2014 г. положително становище по екологична оценка на ОУП на Община Созопол, при грешно отразяване границите на защитените територии?
• Защо схемите за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на морските плажове не се подлагат на процедурите по екологична оцена и оценка за съвместимост както изискват ЗООС и ЗБР преди да бъдат одобрявани от министъра на туризма?
• Защо министърът на туризма в последното служебно правителство е одобрил схема за поставяне на временни обекти на плаж „Смокините-юг” в границите на Природната забележителност, където е забранено всякакво строителство?
• Защо директорът на РИОСВ Бургас Павел Маринов е съгласувал схема за поставяне на временни обекти на плаж „Смокините-юг” в границите на Природната забележителност, където е забранено всякакво строителство?
• Ще предложи ли министърът на туризма в настоящото правителство Министерският съвет да разтрогне трите договора за концесии в природна забележителност „Пясъчни дюни в м. Каваците” заради невъзможен предмет на концесия и нарушаване на директивата за концесиите?
• Ще възложи ли министърът на туризма в настоящото правителство прекартиране на дюните в трите плажа?
• Ще спре ли министърът на околната среда и водите в настоящото правителство прилагането на схемите за поставяне на временни обекти в трите плажа, както изисква от него чл 79 ал. 1 от Закона за защитените територии, чл. 158 на ЗООС и чл. 122 на ЗБР?
• Ще глоби ли министърът на околна среда и водите в настоящото правителство своя подчинен - директора на РИОСВ Бургас Павел Маринов, както го задължава чл. 82 на ЗЗТ, защото директорът е разрешил  дейности или строителство в защитена територия в нарушение на режима на природната забележителност?

Разбира се, тези въпроси ще бъдат поставени пред новите министри и в лична среща, която от „Зелени закони" ще поискаме с тази цел, след като им ги изпратим като официална кореспонденция.