На 14 февруари т.г., като следствие от нажежената обстановка в страната, свързана с масов незаконен внос, депониране и изгаряне на „неопасни“ отпадъци, група народни представители от ГЕРБ внесоха ЗИД на ЗООС, с които се определя режим на задължително провеждане на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за:

• Инсталации за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО);
• Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез химично третиране по смисъла на ЗУО;
• Инсталации за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години.

Ние от „Зелени закони“ смятаме, че изискването за задължителен ОВОС на инвестиционните намерения, свързани с изгаряне на отпадъци ще остане само прах в очите на хората, ако не се подобрят процедурите при изготвянето, оценките на качеството, обществените обсъждания и вземането на решения докладите за ОВОС.

В момента в практиката на процедурите по ОВОС се използват всякакви "хватки", така че информацията не достига навреме до хората и те не могат да реагират по друг начин, освен чрез протести, блокади и т.н. Съкратените срокове на отделните етапи на процедурата също се използват срещу правото на гражданите да участват адекватно.

Няколко са основните проблеми в процедурите по ОВОС, които от години пречат на адекватното и ефективно прилагане на процедурите:

1. Експертите по ОВОС отдавна не са независими. Напротив, определени инвеститори работят с конкретни колективи от експерти, отдавна поставяйки ги във финансови зависимости от крайния резултат.
2. Качеството на експертизата на авторите на ОВОС и тяхната независимост не се контролират.
3. От своя страна Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и регионалните му инспекции (РИОСВ) обикновено подхождат твърде безкритично при оценката на качеството на докладите от екооценките (ДОВОС), ограничавайки се с формални и несъществени забележки.
4. Организирането на обществените обсъждания се затруднява и възпрепятства по различни начини, като например:

• предоставяне на минимални срокове за запознаване с доклади и приложения от стотици страници специализиран текст;
• липса на електронни копия, достъпни за сваляне и лесно ползване;
• лошо качество на електронните копия, когато ги има;
• наличие само на едно хартиено копие от ДОВОС в съответното кметство и още едно – в РИОСВ, като те са достъпни само в работното време на институциите;
• организиране на обсъждане само в общинския център, но не и в останалите потенциално засегнати населени места;
• организиране на обсъждането във време, което затруднява присъствието на граждани;
• ограничаване времетраенето на обсъждането; и т.н.

5. Решенията по ОВОС често включват безсмислени коментари и изисквания за последващи действия от страна на инвеститора, вместо да го задължават да представи съответните доказателства как ще бъдат отстранени пропуските и нарушенията – информация, която обикновено липсва в ДОВОС и в документацията на инвестиционното намерение.
6. Решенията по ОВОС се издават с фрапантни нарушения на българското и европейското екологично право, най-често (но не само) по отношение на биологичното разнообразие.

Тези и редица други „хватки“ позволяват на инвеститора и чиновниците от МОСВ/РИОСВ да пледират, че формално процедурите са спазени, като в същото време участието на гражданите е ефективно блокирано. На тази база се издават и положителни решения, които позволяват тежки замърсявания от оценяваните инсталации.

Смятаме, че е необходимо да се направи цялостен преглед на практиките по ОВОС в България, като се предвидят адекватни промени в подзаконовите документи (наредби и др.), с които да се възстановят правилата и да се спази духът на законодателството по ОВОС.

Настояваме и да се предвидят тежки финансови санкции за всеки – инвеститор или служител на МОСВ, – който възпрепятства нормалното участие на гражданите в процедурите по ОВОС, ЕО, ДОСВ и комплексните разрешителни.

Трябва да се намери начин за наказания на продажните „експерти“, част от които са на хранилка при определени инвеститори от години.

Най-накрая, трябва да се направи пълна ревизия на стратегическите документи, свързани с управлението на отпадъците в България. В тях трябва да се заложат гаранции, че дейностите в йерархията, предхождащи изгарянето и депонирането - а именно, намаляване на създаването на отпадъците и повторната употреба на материалите - са пълноценно застъпени и могат да се развиват в годините напред за да се върви към истинска зелена икономика. Защото именно противозаконните разрешения за изгаряне в момента дават основания на хората да протестират срещу ВСЕКИ проект, свързан с каквато и да е дейност с отпадъците. 

През годините МОСВ уби доверието в кръговата икономика, преди тя изобщо да е започнала в България. Сега ще трябва да се започва почти отначало. За съжаление краткото оптимистично становище на министър Емил Димитров към ЗИД на ЗООС не дава никакви индикации, че той и експертите му ще направят нещо съществено в тази посока.