Най-честите скандали с дюните, са всъщност за липсата им в специализираната кадастрална карта, в която държавата трябва да ги визуализира според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Ако дюните не са официално картирани, то няма как да се изисква концесионери и наематели на плажовете да ги пазят, както и да се отстоява статутът им на изключителна държавна собственост. Ако те не фигурират на хартия – скоро изчезват и от природата, като се превръщат в строеж, „преместваема“ плажна барака или изоран пясък за поставяне на шезлонги.

За „Велека“ – един от последните незастроени плажове на Южното Черноморие, екипът на „Зелени закони“ откри липса на голяма част от дюните, за които има научни данни, че са били картирани по проект на екоминистерството – общо 52 декара - от които 22 декара зараждащи се (ембрионални) дюни и много повече бели – 30 декара. Много малка част от тези дюни са вписани в последната документация за търг за отдаване под наем на плаж „Велека“, който се намира както в Природен парк Странджа, така и в защитена местност „Устието на река Велека“. В документите са вписани само 3,5 декара бели дюни и 18 декара ембрионални. Това означава, че фирмата, която ще стопанисва плажа, не знае къде е забранено да извършва дейности, увреждащи ценната дюнна растителност. Ограниченията важат за белите дюни, от които на хартия са останали само 1/10 от официално картираните.

 Дюните на Велека през 1999 г. Снимка: @Нели Дончева

 Дюните на Велека през 2020 г. Снимка: @Вера Стаевска

Велека е вторият плаж, за който подадохме информация за разминаване между научните данни за налични дюнни местообитания и официалната карта на дюните (регламентирана от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Очакваме Министерството на туризма да инициира актуализация на картата, след като беше изразено желание за това на среща с екипа на „Зелени закони" на 11 април.

Справка на „Зелени закони“ потвърди, че в специализираната карта по ЗУЧК, стопанисвана от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) към момента са отразени около 3,5 декара бели дюни и 18 декара ембрионални дюни. Но документиран факт са и резултатите на финансираните от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с пари от ЕС научни проучвания по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I". Според научните данни[1] към 2012 год. в Информационната система за защитените зони от мрежата Натура 2000 на МОСВ са картирани общо 22 декара ембрионални дюни и над 30 декара бели дюни, разположени по съвсем различен начин спрямо наличната в картата на кадастъра визуализация. Обърнатото съотношение също е заплашително - защото за ембрионалните дюни законовата защита е минимална.

Благодарение на силния граждански интерес и отговорното стопанисване през последните години, дюнните местообитания между устието на река Велека и пясъчната коса към морето все още не са силно увредени. Част от ценната растителност на тези дюни е изчезнала заради засиления туристически поток около няколко преместваеми обекти, но по-нататъшно увреждане може лесно да бъде предотвратено – ако все пак стопаните на плажа бъдат уведомени къде точно са дюните, които трябва да опазват - а именно, белите дюни, от които 9/10 са загубени в картата.

През годините част от дюнната растителност е намаляла, а сивият крайморски отантус (Otanthus maritimus) е напълно изчезнал – растение включено в Червената книга на България като критично застрашено - в долния десен ъгъл на фотографията.  

 Дюнна растителност на устието на Велека през 1999 г. Снимка @Нели Дончева

В края на 90-те години по дюните на плаж Велека все още се наблюдават жизнени групи екземпляри на вида крайморски отантус. От 10 години насам по дюните там няма нито един екземпляр от този вид, според експерти. Скоростта, с която изчезва цял един вид от тази територия е показател за силно антропогенно натоварване и необратима загуба на видове. През последните 10-15 години се наблюдава и силно намаляване в числеността на популациите на други редки видове растения по дюните в устието на Велека: пясъчната млечка (Euphorbia peplis), приморска млечка (Euphorbia paralias), Морски ранилист (Stachys maritima), Крайморска калистегия (Calystegia soldanella).

В плаж „Велека“, който се намира както в Природен парк Странджа, така и в защитена местност „Устието на река Велека“, дюнните растения са част от сложна екосистема, която се променя с изчезването им. Засиленото човешко присъствие в района (моторни лодки, каяци и т.н) по река Велека въздейства негативно и върху птиците и причинява безпокойство, включително и по време на гнездовия период и периода за отглеждане на малките. Експерти споделят, че с всяка изминала година намалява броят на птици от видовете голяма бяла чапла, ръждива чапла, нощна чапла, сива чапла, които преди 20 години са имали много по-висока численост в териториите около плажа на Велека.

Дори и тези наблюдения и твърдения за негативните процеси за екосистемвата на района да са спорни, те повдигат още въпроси, които актуализацията на кадастралната карта по ЗУЧК ще реши - защото процесът на актуализация изисква актуално картиране на дюните и научни наблюдения на територията. 

Въпреки отделни важни пропуски, като цяло Законът за устройство на Черноморското крайбрежие осигурява доста добра защита на дюнните местообитания по Българското Черноморие. Всички дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде приватизирана. За съжаление, ЗУЧК опазва със строги забрани само белите, сивите и облесените дюни, които се изключват от активната част на плажа, върху която може да се разполагат временни съоръжения (до 2% от площта). Освен тези три вида дюни, обаче, по Черноморското крайбрежие се срещат още две дюнни местообитания. Това са ембрионалните (зараждащи се) дюни и влажните дюнни понижения. Не е съвсем ясно по каква логика законодателят не е поставил пълната защита на ЗУЧК – но за тях изброените ограничения не важат.

И все пак – за да се опазват, научните данни за тях трябва да бъдат отразени в официалната кадастрална карта, изисквана от закона, като данните на МОСВ бъдат изцяло интегрирани от АГКК. Важно е не 3,5 а 30 декара бели дюни да бъдат вписани в документацията – защото иначе ще останат само 1/10 от красотата не само на хартия, но и на плажа. Към момента белите дюни са почти изцяло загубени в превода между научните данни и картографската визуализация - а това лутане води до загуба на живот и на плажа.