С новите промени на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), подложен на обществено обсъждане до средата на м. октомври т.г. се правят предложения в няколко различни посоки. Една група от от тях е свързана с въвеждането на зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници (придобили гражданственост и като „приоритетни зони за ВЕИ“). На европейско ниво тези зони са въведени чрез Директива 2023/2413 от 18.10.2023 г. за за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета1 В предишни наши анализи2 критикувахме предложенията за приоритетните зони в тогавашния ЗИД на ЗЕВИ от 2023 г. за няколко слабости:

1. Ограничаване на възможните технологии за ВЕИ на територията на зоните до такива за използване на енергията от вятъра.

2. Масово разрешаване изграждането на ВЕИ проекти (главно фотоволтаични) в чувствителни територии преди да е изготвен самият планът за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. Смятаме, че точно бързото и слабо контролирано от структурите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) изграждане на фотоволтаични централи е в основата на ограничаването на технологичния обхват на Плана за приоритетните зони до „зони за развитие на вятърна енергия“.

Ето защо тогава предложихме разумни срокове: в срок от 4 месеца от влизането на закона в сила, работна група в разширен състав (заедно с представители на заинтересовани групи, включително природозащитни организации) да изготви този план, а в срок от един месец от приемане на екологичната оценка на плана МС, да го приеме официално и той да стане част правната рамка. Това предложение не беше прието. Не беше прието и предложението ни да се съкрати наполовина (от 12 на 6 месеца) на срока за издаване на разрешенията за ВЕИ в приоритетните зони, като този срок започва да тече от влизане в сила на решенията по ОВОС и екологична оценка по чл. 31 от ЗБР.

Включвайки процедурите по ОВОС и ЕО в едногодишния срок за издаване на разрешенията и отказът от бързо изработване на Плана за приоритетните зони в предложените от нас срокове, Народното събрание продължи порочната практика да мачка чрез законодателството, което приема, екологичните процедури, които трябва да гарантират опазването на околната среда, заложени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Какво следва да се промени в ЗЕВИ по отношение на плана за приоритетните зони (ППЗ) и проектите за ВЕИ в тях според сегашните предложения на Министерството на енергетиката, одобрени от Министерския съвет?

На първо място виждаме срамежлив опит за отстъпление от ограничението, позволяващо единствено развитие на технологии за вятърна енергия. Предлага се нова точка 6 към ал. 3 на чл. 5, според която разработването на плана по ал. 2 се извършва при отчитане на „възможностите за многоцелево използване на съответната зона, включително съвместяване на проектите за енергия от възобновяеми източници.“ Според нас това е крайно недостатъчно и не решава проблема за отваряне на приоритетните зони за всички възможни ВЕИ-технологии, които не вредят на околната среда.

Съвсем елементарно може да се променят следните текстове, с което да се постигне ясно и крайно решение:

1. В алинея 2 думите „вятърна енергия“ се заменят с „енергия от възобновяеми източници, като се дава приоритет на енергията от слънцето и вятъра“.

2. В т. 2 на ал. 3 думите „от вятърна енергия“ се заменят с думите „от възобновяеми енергийни източници“

Така предлаганата нова т. 6 на ал. 3, чл. 5, ще стане излишна, а текстът на нормата – ясен.

На второ място, се правят предложения за промени в сроковете за издаване на разрешенията за проектите в приоритетните зони. Предлага се това да стане чрез отпадане на алинеи 8 и 9 от чл. 5 и промени в чл. 22, ал. 10.

Трябва да отбележим ,че подходът, заложен в чл. 22 сам по себе си крие рискове в две посоки:

• От една страна да се развържат ръцете на общините за избирателно улесняване на проектите на „своите хора“ или на тези, които са склонни да направят „нерегламентирани дарения“ на „когото трябва“.

• От друга страна може да се очаква представителите на структурите на компетентните органи – част от които и сега действат или бездействат „отвъд ръба на закона“, не винаги да се съобразяват с исканията на „някакъв си там“ общински център за административно обслужване.

Като цяло може да се очакват смесени практики, част от които не винаги към облекчаване на „административните тежести“ върху инвеститорите и не винаги за опазване на природата.

Конкретните промени, свързани със сроковете не са по-различни от досега съществуващите в чл. 5, ал. 8 и 9 и не решават проблемите, произтичащи от изискването процедурите по чл. 92 от ЗООС и чл. 31 от ЗБР да са включени в съкратените срокове за приключване на всички изискуеми административни процедури. Не ни остава нищо друго освен да повторим нашето предложение отпреди две години, но в подобрена версия: сроковете за приключване на административните процедури да бъдат намалени двойно спрямо сега предлаганите (от 6 на 3 и от 12 на 6 месеца съответно в т. 1 и т. 3 на ал. 10, чл. 22), но те да започват да текат след приключване на процедурите по ЗООС и ЗБР.

На трето място виждаме желанието да се гарантира участието на обществеността при провеждането на екологичната оценка в съответствие с чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и на оценката за съвместимост по чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие на Плана за приоритетните зони. Според МЕ, респективно МС, това ще стане като се добави изричен текст в ал. 7 на чл. 5: „като в процедурите по извършването им се гарантира участието на обществеността, заинтересуваните органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана“.

Това е един безполезен текст. ЗООС и ЗБР и сега на теория гарантират участието на всеки, които желае или има интерес в посочените процедури. Проблемът е в институциите, които ги организират – в случая МОСВ. Докато то винаги определя минималния законов срок за запознаване с документите от един месец и докато все по-рядко насрочва – а понякога и не насрочва – обществени обсъждания, а се задоволява само със събиране на писмени становища, никакви общи „гаранции“, дори записани в закон, не могат да гарантират смисленото участие на гражданите.

Нашето предложение е в конкретния случай МОСВ да бъде задължено да проведе процедурите за обсъждане на ЕО на ППЗ в срокове, които биха позволили смислено обществено участие (поне три месеца) и да проведе обществени обсъждания на живо!

Смятаме, че подобно задължение се налага и от предлаганите промени в ал. 6 на чл. 5, където правилно е записано, че „В плана по ал. 2 се определят правила за зоните, включително относно ефективните смекчаващи мерки, които трябва да бъдат предприети при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия, както и съоръжения за присъединяването им към електрическата мрежа, за да се избегнат или, когато това не е възможно, значително да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда. Правилата по предходното изречение следва да бъдат насочени към специфичните особености на всяка идентифицирана приоритетна зона, към вида или видовете технологии за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат въведени във всяка зона, и към установеното въздействие върху околната среда.“

С други думи, след като ППЗ ще определя правила за всяка отделна зона, то заинтересованите лица и организации трябва да получат достатъчно време да се запознаят с предложенията и да ги коментират!

На четвърто място виждаме едно странно нововъведение. Предлага се нова алинея 12 в чл. 5, която гласи: „Размерът на приоритетните зони се определя с оглед на особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които се определят тези зони. При вземането на решения относно размера на приоритетните зони компетентните органи по ал. 2 се стремят да гарантират, че зоните допринасят за постигането на целите, определени в този закон.“

Да започнем с целите по чл. 12, ал. 1-3:

„Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) (1) Националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и задължителната минимална цел за дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта през 2030 г. се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.

(2) От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия трябва да е не по-малко от 16 на сто от брутното крайно потребление на енергия.

(3) За изпълнението на националната цел за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия се определят цели за дял на енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия, сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане и в сектор транспорт.“

Данните на сайта на НСИ сочат, че от 2021 г., насам тази цел се преизпълнява: 2021 г. – 19,44%, 2022 г. – 19,04% и 2023 г. – 22,55%. Предварителни прогнозни данни за 2024 г. сочат преизпълнение, същите са очакванията и за 2025 г.3 С други думи целта от 16% енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия не се нуждае от някакви допълнителни териториални „напасвания“, „закръгляния“ и „комасации“ на бъдещите приоритетни зони, за да се гарантира постигането на целта. Те просто ще добавят нови мегаватчасове зелена енергия към сегашното преизпълнение на националната цел.

Другояче би бил поставен въпросът, ако в ЗЕВИ имаше определена индивидуална годишна национална цел за енергия от ВИ – например до 2030 г., включително. Тогава подобни предварителни оценки вероятно биха показали необходимост от напасване размерите на (някои) приоритетни зони с тези цели. Сега такава необходимост няма!

Взаимовръзката между размера на приоритетните зони и особеностите и изискванията на вида или видовете технологии, за които се определят тези зони е крайно разтеглива. Например една зона, определена върху конкретен нарушен терен, може да се окаже достатъчна за проекти с едни параметри и недостатъчна за проекти с други, но пък потенциалните инвеститори да имат интерес само към втория тип. Според нас това не трябва да бъде водещ критерий – първоначално наличните нарушени терени следва да бъдат основните приоритетни зони, а разширяването им с други – ненарушени – терени, да става по индивидуален ред и след строги процедури, а не накуп с ППЗ.

Що се отнася до постигането на целите по чл. 2 от ЗЕВИ, те са достатъчно разнообразни и понякога могат да влязат в противоречие една с друга, за да се смята изобщо, че тяхното постигане зависи от един-единствен фактор какъвто е размерът на някои или всичките приоритетни зони за ВЕИ.

Ето защо смятаме, че така формулираната алинея 12 на чл. 5, е излишна, а приемането ѝ може да отвори вратата за нанасяне на щети върху природни видове и обекти, под маската на „постигане на целите на закона“.

На пето място, установяваме още една неяснота, която изглежда във връзка с предходния проблем. Предлага се, в сега съществуващата алинея 5 на чл. 5, да се добавят думите: „които трябва да са достатъчно хомогенни и“, като тя придобие следният вид:

„В плана по ал. 2 се определят зоните, които трябва да са достатъчно хомогенни и в които производството на електрическа енергия не се очаква да има значително въздействие върху околната среда с оглед на особеностите на зоната, като се:

1. използват всички подходящи инструменти и бази данни, за да се определят зоните, включително картографиране на чувствителните области за дивата флора и фауна;

2. изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии, както и други зони, които се определят с помощта на карти на чувствителните области, с изключение на изкуствените и застроени площи, разположени в тези зони, като покриви на сгради, паркинги или транспортна инфраструктура;

3. изключват морските територии, в които производството на електрическа енергия от възобновяеми източници би оказало негативно въздействие върху стопанския риболов по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.“

Добавянето на този текст също крие някои рискове. Например трудно може да се нарече „хомогенна“ най-голямата нарушена територия в България – комплексът „Марица-изток“. А тя трябва да бъде водеща в списъка за приоритетни зони за ВЕИ. От друга страна изискването за „хомогенност“ крие риск от различни тълкувания, водещи до различни въздействия, ако бъдат приети в една или друга форма. Тук се налага уточняване на изискването за хомогенност или неговото премахване, ако такова уточнение не може да бъде постигнато.

На шесто място приветстваме предложената алинея 13 на чл. 5, която предвижда ППЗ да бъде публикуван на сайтовете на МОСВ и МЕ. От други проучвания на енергийни теми и проекти обаче се установява, че е необходимо значително подобряване на качеството и достъпността на информацията на сайта на МЕ, проблем, който напомняме и сега.

В заключение ще кажем, че предложенията, свързани с определянето на приоритетните зони за ВЕИ (чл. 5 – ал. 3, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12 и 13, и чл. 22, ал. 10) са един недостатъчно успешен опит за подобряване на законодателството в тази област. Рисковете законодателството – а оттам и практиката – да се усложнят, вместо да се опростят, без да се постигне в максимална степен опазването на околната среда, са налице.

От „Зелени закони“ подготвяме становище, което ще бъде внесено в срока на общественото обсъждане.