От „Зелени закони“ от години призоваваме институциите за публични карти на всички защитените територии в България по кадастрални граници, без които тяхната цялост и защита е под заплаха[1][2].

Преди месец народният представител Иван Белчев зададе парламентарен въпрос докъде е стигнала цифровизацията на защитените територии в България и как върви актуализирането на техните заповеди по кадастъра. Темата е доста актуална напоследък и това е може би десетия парламентарен въпрос, свързан с нея за последните пет години.

Ще се опитаме накратко да ви представим защо е толкова важна!

Какво привлича вниманието на обществото и защо е важна цифровизацията на защитените територии?

Първите български защитени територии са били обявени преди повече от 90 години. От тогава досега (10.11.2025 год.) в България са създадени 1066 различни защитени територии, които днес покриват повече от 5% от територията на страната. Те са обявявани по различни закони, а границите им са очертавани по най-различни карти с най-различна точност, като обикновено са минавали по някакви ясни и трайни теренни форми – дерета, била, реки, граници между две местообитания. Предимно границите са минавали по горските карти, които винаги са се отличавали с голяма точност, а и горските са били едни от основните инициатори за тяхното обявяване. 

През 1998 год. бе приет изцяло съвременния Закон за защитените територии, който постави високи изисквания за точността на техните граници, които трябва максимално да съвпадат с границите на поземлените имоти от кадастъра. През 90-те години на миналия век в изпълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е създадена т.н. карта на възстановената собственост (КВС). Впоследствие КВС стана основата за създаването на цифровите кадастрални карти и кадастрални регистри (КККР) по приетия през 2001 год. Закона за кадастъра и имотния регистър. Същевременно се развиха както географските информационни системи, така и методите за определяне на всяка точка от границите на защитените територии.

Въпросът за точното определяне на границите е изключително важен, защото от него зависи дали на съответното място е разрешено или забранено да се строи, сече, ловува и т.н. А с публичността на кадастралната карта се дава възможност обществото много по-лесно да следи за нарушения в защитените територии. На практика при липса на официална цифрова карта на защитената територия, за всяко нарушение край границите има нужда от съдебна експертиза дали то е вътре или извън тях. Същото лесно може да се констатира от всеки гражданин със съвременен телефон, ако има цифрова карта. Имайки предвид значително повишената точност на цифровите карти от КВС и кадастъра, през 2002 год. Законът за защитените територии бе допълнен и бе дадена възможност да се актуализират площите на защитените територии по цифровата карта на кадастъра. А през 2003 год. МОСВ и МЗХ сключиха споразумение за отразяване на границите на защитените територии в КВС. Този процес се случваше през следващите две десетилетия с различна интензивност. Повечето защитени територии са отразени в КВС, по-късно и в кадастъра. Досега са излезли може би над 300 заповеди за актуализиране на площи на различни защитени територии и техните граници по кадастралните карти, но все още много защитени територии отразени в кадастъра, нямат заповеди за актуализация на площи по съвременни граници. Същевременно над 100 защитени територии, обявени след 2002 год. са с граници по КВС/кадастър.

През 2016 год. кадастралната карта стана публично видима на сайта на кадастъра, а в края на 2024 год. цялата информация, без личните данни, стана публична под формата на отворени пространствени данни. В момента на интерактивната карта на сайта на кадастъра може да се наслагват териториите на защитените територии, защитените зони с кадастралната карта и ортофото снимки от 2011, 2019 и 2022.

Същевременно преди повече от десетилетие на сайта на ИАОС бе създаден Регистър на защитените територии и защитените зони в България. От регистъра могат да бъдат свалени всички заповеди за обявяване на защитените територии, техните планове за управление, както и границите им в shape формат. Регистърът непрекъснато се допълва и развива и ще е ключов източник за информация за защитените територии в България!

А през 2024 год. бе приета Наредба за съдържанието и реда за създаване и поддържане на специализирани карта, регистър и информационна система на защитените територии.

През последните години излязоха и няколко безплатни мобилни приложения за ползване на кадастъра като  Кадастър BG на NandTech Ltd, с които всеки гражданин може да определи с точност до няколко метра в кой поземлен имот се намира. Преди няколко месеца излезе и мобилното приложение на самия кадастър, което има всички негови функционалности!

Така малко по малко местата, опазвани от защитените територии, стават ясно видими за гражданите и обществото, които въоръжени с мобилен телефон могат в реално време да разберат дали някое потенциално нарушение се намира в защитена територия. А общественият контрол и ангажираността на обществото с проблемите на защитените територии е най-голямата гаранция за тяхното дългосрочно опазване!

А доколко българските защитени територии имат граници по кадастъра?

От отговора на Министерството на околната среда на въпроса на н.п. Иван Белчев, както и от анализите на Зелени закони може да се констатира:

• Два от българските Национални паркове (Рила и Пирин) вече имат заповеди за актуализиране на териториите с граници по кадастралните поземлени имоти. Все още не е излязла заповедта за актуализирането на територията на НП Централен Балкан по имоти от кадастъра, но се очаква това да стане доста скоро.

• От единадесет български Природни парка, само Беласица има ясни граници по поземлени имоти от кадастъра, може би защото е обявен по КВС и няма много частни и общински имоти в него. Други два парка – Българка и Персина също са обявени по КВС и би трябвало да имат ясни граници по кадастрални поземлени имоти, но нямат актуална цифрова карта. Останалите 8 парка са обявени по горски карти от миналия век и още нямат заповеди за актуализация на площи по най-различни повече или по-малко важни проблеми.

• От петдесет и пет резервата, само шест (Силкосия, Бистришко бранище, Дупката, Купена, Стара река и Ропотамо) нямат заповеди за актуализация на площи и граници, въпреки че като цяло са отразени в поземлените имоти на кадастралната карта. През последните два месеца бяха публикувани заповедите на резерватите, намиращи се на територията на НП Централен Балкан. Всеки момент трябва да бъде публикувана заповедта на резерват Стара река. Предстои да бъдат актуализирани заповедите и на останалите пет, които обаче повече или по-малко са отразени в кадастъра;

• От 35 поддържани резервата, само три (Вельов вир, Боровец и Чамлъка) нямат заповеди за актуализация на площи и граници, въпреки, че два (Вельов вир и Чамлъка) от тях са отразени в кадастъра и имат план за управление по границите си от кадастъра;

• В България има обявени малко над 600 защитени местности. По-малко от половината от тях имат заповеди за актуализация на площи и граници или граници по поземлени имоти от кадастъра. Същото е и положението с обявените 350 природни забележителности, от които малко над 1/3 са с заповеди за актуализация или граници по поземлени имоти от кадастъра. Но една част от тях са отразени повече или по-малко в кадастъра.

Отразяването на защитените територии по кадастрални имоти е важно не само за ясното разбиране къде са техните граници и обекти за опазване. Съгласно Закона за защитените територии държавните и общински имоти в тях са публична собственост. Това подобрява значително тяхното опазване. В хода на отразяването на защитените територии в кадастъра хиляди поземлени имоти частна държавна и общинска собственост бяха прекатегоризирани в имоти, публична държавна и общинска собственост. Същевременно някои наши анализи показват, че все още много държавни и общински имоти, основно пасища и земеделски земи, все още продължават да се водят частна държавна и общинска собственост. И така могат да бъдат потенциално приватизирани и застроени. Но след заповедите за актуализация на площите и границите на защитените територии АГКК ще може много по-бързо и лесно да спазва това изискване на ЗЗТ.

От отговора на Министерството на околната среда разбираме и че ще продължи работата по създаването на цялостна специализирана карта на защитените територии в България. Така всички заинтересовани институции ще отчитат бързо и лесно къде са границите на защитените територии, за да спазват техните режими и рязко ще намалеят нарушенията свързани с незнание на тяхното съществуване. А гражданите ще могат бързо, лесно и компетентно да подават сигнали за нарушения в защитените територии.

От „Зелени закони“ ще продължим да се интересуваме от темата до пълното отразяване на всички защитени територии по кадастрални граници, излизането на техните актуализирани заповеди и интегрирането на специализираната им карта в кадастъра.