От Инициатива „Зелени закони“ призоваваме Народното събрание да изземе водещата роля и да стартира публичен дебат по въпроса за бъдещето на държавните горски предприятия (ДП), поради мълчанието и тайните действия от страна на водещите по темата – министерства на земеделието (МЗХ), финансите (МФ) и икономиката (МИИ). Неотложността на този дебат произтича не само от риска за прибързани решения в условията на политическата криза, но и от приближаващия срок – края на март, в който трябва да бъде взето решение както за бъдещия статут на горските предприятия – ДП, агенции или еднолични акционерни дружества (ЕАД), така и за изваждането на Агенцията по горите от МЗХ с цел създаването на Държавна агенция по гори към Министерски съвет (МС), с или без предприятията.

Припомняме, че единствената публична информация за тези процеси е в отговорите на парламентарни въпроси на депутата Васил Тодев от „Зелено Движение“ (ППДБ), нашите публични позиции през изминалите седмици и интервю по БНР на бившия зам.-министър на горите Георги Костов. От въпросите на Тодев разбираме, че МИИ не взима пряко отношение към въпроса с горските предприятия и не дават повече обяснения, а МЗХ държат на позицията да не се променя статутът на горските предприятия поради изключителните им публични функции. МФ отказват да посочат конкретни мотиви за преобразуването им в ЕАД въпреки противоположната им позиция спрямо тази на МЗХ, като единствено сочат, че преобразуването се налага във връзка с международни ангажименти и насоките за корпоративно управление на ДП (държавни предприятия) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като изборът за бъдещ статут – ЕАД, е предопределен от анализ от 2021 г. на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК). За целта МФ са внесли Програма за преобразуване в МС и чакат позицията на МЗХ. Тази информация бе потвърдена и от интервюто на Георги Костов по БНР, който потвърди нашите опасения, че „преобразуването на държавните предприятия в еднолични акционерни дружества ще доведе да фалити“ и до много други проблеми, свързани със защитата на публичните функции на държавните гори. В интервю за БНР, експертът на "Зелени закони" Александър Дунчев даде за пример и монополизирането на горския сектор от австрийска фирма в Румъния, довело до протести и нормативни промени през 2015 г.

Информация за текущите държавни анализи и позиции по въпроса с горските предприятия

Всички анализи и позиции по въпроса бяха изискани по парламентарен ред, но все още не са предоставени. По информация на служители на МЗХ се знае единствено, че още същият ден на заседанието на МС на 06 март от агроминистерството е внесено становище с детайлен анализ, с който изцяло оборват и отхвърлят предложението на МФ за преобразуването на горските ДП в ЕАД, като се обосновава необходимостта от запазване на сегашния им статут.

На първо място в анализа се изтъкват големия брой заложени в Закона за горите публични функции на държавните гори и държавните предприятия, които според МЗХ изобщо не са отчетени в анализа на АППК от 2021 г. за ДП, на който се позовава МФ. 

На второ място, според МЗХ рискът от превръщането на ДП като част от Държавна агенция включва единствено опасност от недофинансиране на разходите на ДП и липса на самостоятелност, което обаче е далеч по-приемлив риск за горите на фона на рисковете от преобразуването на ДП в ЕАД. В този случай няма съществена опасност за самите гори, като дори тази опасност е въпрос единствено на държавна политика. В тази връзка, МЗХ сочат, че в 90% от европейските държави държавните гори се управляват или от правителствени агенции или от държавни предприятия по българския модел.

На трето място, МЗХ изтъкват, че рисковете от преобразуването на ДП в ЕАД са сходни с опита от 2000 г., когато държавните дърводобивни фирми са фалирани, разпродадени и/или приватизирани. Основните опасности за ДП са съответно едноличното търговско управление без санкцията на държавата, неглижирането на публичните политики на държавата в горите, търсенето на печалби на всяка цена, проблеми с формирането на капитала на ЕАД, рискът от ликвидация, приватизация и др.

На четвърто място, според МЗХ никъде в насоките на ОИСР не се налага ДП да бъдат задължително ЕАД, а се изисква всяко държавно предприятие, било то ДП, ЕАД, ООД или др., да отговаря на определени изисквания за корпоративно и пазарно управление. Нещо повече, МЗХ счита, че горските ДП изпълняват повечето изисквания за корпоративно управление на ОИСР, като единствено неприложими са изискванията за свобода на фалита, включването на частни акционери и подобни, което доказва невъзможността ДП да бъдат ЕАД.

Противоречивите анализи и позиции на АППК и МФ

Всичко това означава, че анализът на АППК от 2021 г. за ДП, на който се основава докладът с Програмата за преобразуване на МФ до МС, се оказва напълно неверен. Докато в анализа си АППК твърди, че горските ДП имат предимно търговски функции, анализът на МЗХ опровергава тази теза, сочейки, че самият Закон за горите предвижда горските ДП да изпълняват единствено публични функции, т.е. грижа за горите, като дърводобивът е само инструмент за реализирането им с цел покриване на разходите, доколкото е възможно. 

Невярно се оказва и твърдението на МФ в отговор до депутата Тодев, че преди приемането на анализа на АППК през 2021 г. не са постъпвали становища, които да оспорват изводите от анализа.  

Становище на МЗХ от 2020 г. до АППК  изброява редица публични функции на ДГП, които не са били посочени и анализирани в анализа на АППК 2021 г. и съответно не са довели до ревизиране на анализа, с което сега бива заблуден МФ. Със свое Становище от 13.02.2020 г. тогавашният агроминистър г-жа Десислава Танева изтъква, че горските предприятия изпълняват предимно публични функции, като изрично настоява те да не бъдат преобразувани в АД по Закона за публичните предприятия.

За обществената значимост на политическия казус с държавните горски предприятия

Въпросът с държавните горски предприятия е изключително важен за всички, защото вероятно много хора не го осъзнават, но основната причина българските гори да са сравнително добре запазени, въпреки политическите злоупотреби, да са с умерено ползване, да включват не малки по площ вековни и вододайни гори, и всеки да има достъп до горите – за гъби, за туризъм или за спорт – е това, че близо три четвърти (75%) от всички български гори са държавна собственост и се управляват от държавни предприятия, които по закон имат основна цел да се грижат за горите, без печалбата да е самоцел. 

Въпросът с държавните горски предприятия е изключително важен и защото законовата рамка е основата предпоставка как се управляват държавните гори – в интерес на обществото, в интерес на определени икономически и политически кръгове и/или напълно безхаберно с вратички за всякакви злоупотреби и корупционни практики. В случая, с предлаганите реформи (нова Държавна агенция по горите, нов статут на държавните горски предприятия и т.н.) се създава нова политическа и нормативна рамка за управлението на държавните гори, което или ще реши проблемите или ще задълбочи злоупотребите в държавните гори, и не само. Реално основната причина за всички злоупотреби в горите не са фирмите, обикновените служители или ръководители, от които най-често се търси отговорност, а министрите и политическите лидери, които са създали сегашната система за управлението на горите и които готвят без реален дебат нова тайна политическа реформа в горите, която се опасяваме, че ще ги обрече на унищожение и приватизация.

Ето защо, с риск в мъглата на политическата правителствена криза да бъдат прокарани тайни и опасни политически решения за горските предприятия, от Инициатива „Зелени закони“ призовахме от ефира на БНР политиците за максимална публичност на процеса и най-вече за публичен дебат и изслушване на съответните министри в Комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание.