Следвайки графика за дейностите, свързани с Европейската зелена сделка (ЕЗС), на 04.03.2020 г. Европейската комисия (ЕК) обяви предложението си за Европейски закон за климата (ЕЗК), както и започването на консултации по Европейски климатичен пакт (https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_20_335). ЕЗК е много важен за осъществяване на политиките за реагиране на климатичните промени документ: той ще бъде правно обвързващ акт-регулация, създаващ рамката за постигане климатична неутралност на Европейския съюз (ЕС) до 2050 г. (https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/commission-proposal-regulation-european-climate-law-march-2020_en.pdf). Предвид ключовото място на климатичните политики в практически всички икономически области, приемането и прилагането на ЕЗК ще е от съществено значение за всяка страна-членка. В анализ на „Зелени закони“ разглеждаме как стои България в сегашната ситуация по отношение на тези политики и с оглед на предстоящото в близко бъдеще.

В предишен анализ на „Зелени закони“ (http://www.zelenizakoni.com/novini/blgariya-za-zelenata-sdelka-na-evropeyskata-komisiya-i-protiv) коментирахме, че в България представители на правителството, синдикатите, бизнес организации се изказват противоречиво, а някои и катeгорично "против", по ЕЗС и по предложените от ЕК следващи, свързани с нея, документи. Критиките по тези документи се обосновават с твърдения, че ще бъде затруднено икономическото развитие и конкурентоспособността на България, поставяйки я в неравностойно положение спрямо други страни-членки. Обобщение на тези мнения намираме в одобрените на 27.02. т.г. от Министерски съвет (МС) национални позиции по предложението на ЕК за създаване на Фонд за справедлив преход в рамките на ЕЗС и рамкова позиция на България по ЕЗС (https://www.government.bg/bg/prestsentar/zasedaniya-na-ms/dneven-red-na-zasedanieto-na-ministerskiya-savet-na-27-02-2020-g): България подкрепя дългосрочната цел за постигане на климатична неутралност на ниво ЕС до 2050 г., но и "счита, че водещи в този процес следва да бъдат запазване на конкурентоспособността и растежа на икономиката" (https://www.dnevnik.bg/zelen/2020/02/28/4035383_kabinetut_prie_zelenata_sdelka_i_nacionalniia_plan_za/). В този дух е и приетият също на 27.02. от МС окончателен вариант на Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. (https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf ), който е изпратен в ЕК без възможност за обществено обсъждане.

Официалната реакция у нас по отношение на ЕЗС и по представените следващи, свързани с нея, документи говори най-малкото за неразбиране на увеличаващите се рискове и предизвикателствата от климатичните промени, които са в основата на предлаганите от ЕК документи с решения на ниво ЕС. От друга страна, според публикувания на 26.02. т.г. доклад на ЕК за България, страната „остава най-интензивната икономика в ЕС по отношение използването на енергия и на емисии парникови газове. … През 2017 г. България е използвала 3.8 пъти повече енергия и е произвела 4.4 пъти повече въглеродни емисии на единица БВП от средното за ЕС. Високата енергийна интензивност на икономиката и бавният напредък в постигане на целите за енергийна ефективност влияят отрицателно на производителността и конкурентоспособността“ (https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2020-european_semester_country-report-bulgaria_en.pdf). Ясно е, че няма как да продължим с досегашните практики и в енергетиката, и в другите сектори на икономиката дори и 5 години още, а след това рязко да ги прекратим или направим съществени промени. Затова вместо изчаквателна позиция и поддържане на статус „business as usual” в България, много бързо трябва да намерим подходящите за страната решения за „business unusual”, при което максимално да се използват възможностите, заложени в ЕЗС и другите предлагани от ЕК инициативи.

От „Зелени закони“ смятаме, че през следващите няколко месеца повече от всякога е наложително:

- подходът и действията за реагиране на климатичните промени да са про-активни;

- основен приоритет на националната климатична политика да бъде реалното й интегриране в Споразумението за партньорство (СП) и оперативни програми (ОП) за програмния период 2021-2027 г. (http://www.zelenizakoni.com/tema/klimat/debat/integrirane-na-politika-za-reagirane-na-promeni-v-klimata-v-sp-i-op-na-blgariya-za).

Колкото по-бързо и правителството, и бизнесът, и обществото у нас като цяло се ориентираме към правилно разбиране и максимално използване на възможностите, които ЕЗС предоставя за истински устойчиво развитие на страната в кратко- и средносрочен план, толкова по-успешно ще сме подготвени за новите предизвикателства в съвременния свят.

Пълният текст на анализа може да прочетете в прикачения файл.