Екоминистерството предстои да реши дали да допусне отново пасторализма в националните паркове. От "Зелени закони" молим гражданите: пишете до служебния министър с призив да спре замърсяването на високопланинските езера и реки! Ето примерен текст, а повече по темата - по-долу.

До: Госпожа Росица Карамфилова, Министър на околната среда и водите, edno_gishe @ moew.government.bg

от /три имена на подателя/

Относно:  прекратяване на мярката „пасторализъм“ в националните паркове

Уважаема госпожо министър,

Обръщам се към Вас като турист и любител на българската природа. За мен трите национални парка са места, в които търся отдих и спокойствие, а красотата и чистота на природата в тях са повод за национална гордост. Радвам се, че има едни места, в които ние сме гости за малко, и те са истинският дом на дивата природа. 

Огромен е контрастът обаче между очакванията за планинската разходка в Пирин, Рила и Централен Балкан и сблъсъка с реалността с осеяни с кравешки екскременти пътеки, нагазили крави в езерата, изпотъпкани извори. Вече има маршрути във високите ни планини, по които не се вижда нито една дива коза, за сметка на това постоянно срещаме крави и коне, и  обстановка напомня повече за селскостопански двор, отколкото за защитена природна територия.

Споделям оценката на учените и хората, работещи в националните паркове, за негативните въздействия на субсидираната паша върху природата в тези защитени територии. Считам за недопустимо да се позволява в националните ни паркове такова безогледно унищожаване на ценни природни местообитания, замърсяване на чистите планински езера и изместване на дивите копитни животни от планинските ливади от селскостопански животни.  И не на последно място,  в разговор с туристи пастирите нерядко се хвалят за отстреляни от тях вълци и мечки. 

Субсидираната паша създава изкривен стимул за качване на голям брой домашни животни в парковете. Липсата на капацитет за контролиране на движението на животните е очевидна. Парковата охрана е малко и има прекалено много задължения. Но дори парковете да имаха повече персонал, работата на парковите рейнджъри не е да се превръщат в пастири. 

Територии за паша в България извън националните ни паркове има предостатъчно. В страната ни дори няма достатъчно пашуващи животни, за да се поддържат ливадите като такива. Именно поради липсата на пашуващи животни, всяка година ценни тревни местообитания обрастват с храсти. С други думи - не е нужно развитието на селското стопанство да става за сметка на най-ценната ни природа. Субсидиите по мярка “Пасторализъм” в началото са имали екологичен претекст, но с времето се е оказало, че водят до трайни увреждания на природа в най-високите части на планините.

Призовавам Ви в становището по екологична оценка на Стратегическия план за земеделието да не допуснете пасторализмът да  се прилага в националните паркове, както и в алпийските пасища в останалите защитени зони. Нека решението Ви да се основава  на експертната информация, а не на политически натиск.

Моля да ми бъде изпратен Вх. номер в потвърждение на получаването на това писмо.

С уважение,

---------------------------------------------

Граждански организации, сред които и "Зелени закони", призоваваме Министерството на околната среда и водите да прекрати увреждането на алпийските пасища и езера причинено от т.нар. мярка за финансиране “Пасторализъм” в трите ни национални парка. Това стана в рамките на обществено обсъждане на доклада по екологична оценка на Стратегическия план за земеделие 2021–2027 г. До седмици министър Росица Карамфилова трябва да издаде становище по екологична оценка, което включва и въздействието на плана върху защитените зони от Натура 2000 мрежата. 

Субсидиите създават стимул животновъди да качват високо в планината в националните паркове повече едър рогат добитък и това оказва сериозно въздействие върху крехката екосистема там. Пашата в националните паркове трябва да продължи да бъде разрешена, но трябва да бъде премахната изкуствената финансова причина тя да се случва точно там. Учените и служителите на парковете са единодушни, че големият брой тежки животни в Рила, Пирин и Централен Балкан влияе негативно на дивата природа високо в планината. 

Значителните отрицателни въздействия са описани както в доклада по оценка за съвместимост, така и в проекти на дирекциите на националните паркове. Те са: липса на контрол върху животните и навлизането в територии, които не са разрешени, струпване на животни около водоизточниците, утъпкване и преизпасване на тревни местообитания и редки растения, замърсяване на извори, реки и езера, навлизане в резервати, пречка за оптимално заемане на всички подходящи местообитания за дивата коза. Извън въздействието върху природата туристите са свидетели на замърсяване и на туристическите пътеки. Важно е да се отбележи,  че тези въздействия са настъпили въпреки спазваните бройки за паша, съгласувани с дирекциите на националните паркове.

На практика мярката е създала изкуствен финансов стимул за вкарване в парковете на тежки животни като кравите, които не са подходящи за непродуктивните субалпийски и алпийски пасища. 

Субсидираната паша в националните паркове води до нарушения на чл.21 на Закона за защитените територии, в пет негови точки. Конкретно това са забраните за: производствена дейност, внасяне на неприсъщи видове, намеса в биологичното разнообразие, нарушаване на естественото състояние на водни площи и техните брегове, замърсяване на водите. 

Продължаващото увреждане на природните местообитания и местообитанията на видове е нарушение на Закона за биологичното разнообразие, който отразява изискванията на Директивата за природните местообитания. Редица решения по сходни казуси на Съда на европейския съюз казват, че „компетентният национален орган трябва да откаже да разреши разглеждания план или проект, когато съществува несигурност относно липсата на неблагоприятни последици за интегритета на съответната територия“. В конкретния случай данните са за обратното – сигурност за неблагоприятните последици. 

Надяваме се компетентният орган да вземе правилното решение и да  не допуска възможността за нова наказателна процедура по Натура 2000 срещу страната ни.

Територии за пасища в България има достатъчно и е необходимо животновъдите да бъдат стимулирани да използват подходящите терени из цялата страна, а не да се скупчват всички пашуващи животни само в трите национални парка. Пасищата в националните паркове са под 0,5% от територията на страната, а възможности за паша има в над 50% от територията на България. 

Важно е да се отбележи, че ние сме за подпомагане на пашуването. Когато пашуването се прави с мярка, то предотвратява обрастването с храсти на ценни тревни местообитания. А подкрепата на животновъдите в страната ни е от стратегически приоритет, особено в контекста на сериозна икономическа криза и война региона.

Затова настояваме:

1. Министърът на околната среда и водите да не допусне мярката за финансиране “пасторализъм” да се  прилага в националните паркове като изрази изрично това в становището по екологична оценка на Стратегическия план за земеделието, което предстои да издаде. Искрено се надяваме министърът да стъпи на неоспоримата експертната информация и да не се подаде на политическия натиск, който му се оказва.

2. Министърът на земеделието да премахне субсидиите за пашуване на селскостопански животни в трите национални парка, а вместо това в Стратегическия план за земеделие 2021–2027 г. да се въведат субсидии за пашуване на територията на цялата страна, с изключение на трите национални парка и алпийските пасища в останалите защитени зони. Предвид високата инфлация и стратегическото значение на животновъдството за страната ни, препоръчваме  да се увеличи с 20% размерите на субсидии за пасищно животновъдство и с 30% размерите на субсидиите за пасищно млечно овцевъдство и козевъдство. 

Вярваме, че по този начин ще бъдат опазени  и интересите на животновъдите, и на обществото!

Още по темата от анализ на "Зелени закони" от 2021г в тази статия.

Научни данни на Българската академия на науките в тази статия.

Снимка: Стефан Аврамов