Дали ще успеем да опазим дюните по българското Черноморие е все още актуален въпрос, предвид мащабните инвестиционни намерения, схеми свързани с приватизация и заграждане на публично-държавна собственост, неспазване на закони и бетониране по нашето крайбрежие.  

Българското черноморско крайбрежие започва от нос Картал при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината му е 378 км, от които 200 км представляват плажна ивица. Но каква част от тях са дюни, какъв вид дюни и защо това е важно?

В търсене на отговорите на тези въпроси от „Зелени закони“ визуализирахме дюните на специализирана цифрова карта. 

За съжаление, площта на дюните е намаляла няколко пъти за последните 100 години и в момента са останали между 10 и 20 км² дюни по цялото ни Черноморско крайбрежие, които имат някои неточности в отразяването им в специализираната карта.

А некоректното или липсващо отрзяване на дюни в специализираната кадастрална карта, в която държавата трябва да ги визуализира според Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), води постепенно и до тяхното физическо унищожение и изчезване. Ако в имота няма картирани дюни – то няма непреодолими пречки той да бъде застроен под една или друга форма, като преди това дюните бъдат унищожени.

Историята с картирането на дюните и защо това е важно

Процесът по картиране на дюните започва след 2012 година. Тогава, след скандал с разораване на дюни край Несебър по Коледа – кръстен после „Дюнигейт“, – са постигнати промени в няколко закона, включително в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Съгласно чл. 10 от Наредбата за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от този закон, границите на пясъчните дюни се заснемат след посочването им на място и определяне на вида им от ботаник фитоценолог (специалист по изследване на растителността) и експерт по брегова геоморфология. Тази дейност се възлага на учените от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Към момента няма утвърдена методика за картиране на дюни, но Изпълнителната агенция по околна среда (която е звено към МОСВ) използва методиките от един голям проект за картиране на природни местообитания от мрежата „Натура 2000“,  публикувани в интернет страницата на Натура 2000 в България на МОСВ. Важното е, че според методиките за всички тези дюнни местообитания, общият период за картиране на всички видове дюни започва през месец юни и завършва през септември – т.е. научното наблюдение на специфичната дюнна растителност няма как да се извърши извън този период.

Държавата финансира първо отразяване на дюните в рамките на плажовете. А към момента приключва и отразяване на дюните извън плажовете.

Според ЗУЧК, всички дюни са публична държавна собственост, която не може да бъде приватизирана. Основните видове дюни според Закона за биологичното разнообразие са зараждащи се (ембрионални) подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни), влажни дюнни понижения и облесени дюни. За съжаление, ЗУЧК опазва със строги забрани само белите, сивите и облесените дюни, в които се забранява строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права, поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането на превозни средства. Но другите два вида дюнни местообитания – ембрионални дюни и влажните дюнни понижения не попадат под пълната защита по ЗУЧК и за тях изброените ограничения не важат.

Затова, от изключителна важност за опазването на дюните е, както ЗУЧК да пази всички типове дюни, така и научните данни за тях да бъдат отразени коректно в официалната кадастрална карта, изисквана от закона.

Някои от разминаванията, които от Зелени Закони установихме към днешна дата

След анализи на „Зелени закони“ върху публични данни от научни изследвания и официалната специализирана карта, поддържана от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), виждаме несъответствия, чието отстраняване изисква актуализация на картата по реда на ЗУЧК.

Затова проведохме среща в Министерството на туризма, на 11 април, между експерти на „Зелени закони“ и екип на МТ, на която предоставихме подробна информация за нуждата от актуалзиация на специализираната карта. Министерството на туризма има правомощия по чл. 6 (10) от ЗУЧК да инициира процедури по актуализация на установените разминавания. Помолили сме да бъдем уведомени за датата на започване на съответните процедури. Към днешна дата, нямаме такава информация.

Ето и петте случая, за които предоставихме информация на МТ:

Бутамята

На плаж Бутамята картирането на МОСВ изглежда почти перфектно. Учените картират 29,7 декара ембрионални дюни, 11 декара бели дюни, 10 декара сиви дюни и 5,7 декара, които представляват смесица между сиви, облесени дюни и влажни дюнни понижения. Тоест общо 26,7 декара бели, сиви и облесени дюни и 29,7 декара ембрионални дюни. На сателитните снимки се виждат перфектно тревната растителност на сивите дюни и дърветата на облесените дюни. Единствено площта на ембрионалните дюни е въпросителна, защото стига до линията на прибоя.

На 05.12.2012 г. е приета специализирана карта на плаж Бутамята, на която са отразени 14,4 декара сиви дюни, които се припокриват в голяма степен с картираните от БАН сиви дюни и бели дюни.

Но на 07.04.2014 г. по неизвестни причини картата е актуализирана, като сивите дюни са изчезнали, а на тяхно место се появяват 26 декара ембрионални дюни.

Аспарухово

Морският плаж Аспарухово, община Варна, област Варна не е част от Натура 2000 и не е бил картиран теренно от проекта на МОСВ. На 12-13.03.2013 г. има приета специализирана карта. На картата са отбелязани дюни, но не са оформени като полигони и не е отбелязан типът им. Mорски плаж Аспарухово обхваща поземлен имот 10135.5506.897, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Аспарухово, Морски плаж „Аспарухово", вид собств. Изключителна държавна собственост, вид територия Защитена, НТП Крайбрежна плажна ивица, площ 101 139 кв. м.

При теренно картиране на Зелени Закони с експерти от БАН през 2020 год. констатирахме два полигона бели дюни с обща площ от 12 090 м². В единият полигон от бели дюни се намира находище на критично застрашеното растение персийска поветица (Convolvulus persicus).

Силистар

Защитена местност Силистар се намира между Синеморец и Резово, в Странджа планина. Тя е най-южната защитена местност на Черноморието, обявена през 1992 г. от МОСВ, попадаща в защитена зона „Странджа“ за опазване на дивите птици и природните местообитания. Защитена зона „Странджа“, включваща и ЗМ „Силистар“ е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. В близост до залива Силистар се намира най-южното находище на пясъчната лилия у нас.

На плаж Силистар картирането на МОСВ показва над 40 декара в голяма степен припокриващи се декара ембрионални, бели и облесени дюни. Имайки предвид, че полигоните стигат до прибоя предполагаме, че реалната площ е по-малка, като това засяга основно ембрионалните дюни.

Но на 12.05.2015 год. е приета специализирана карта, на която има 22 декара ембрионални и 1,4 декара бели дюни. Дюнна растителност се вижда много добре даже на сателитните снимки в момента и отново е супер странно това рязко почти тридесеткратно намаляване на белите дюни на плажа.

 

За другите случаи на некоректно отразено картиране от Зелени закони сме писали подробни публикации: плаж „Крапец-Север“, плаж „Велека“.

Зелени закони работим за реалното картиране на дюните от години – но има ли резултати?

Активната гражданска позиция е единственото препятствие срещу унищожаването на дюните в България.

Ако всички реално картирани от експерти дюни намерят място в специализираната карта, и ако всички видове дюни и дюнни местообитания бъдат припознати за защита, то вероятноста да се разминат с булдозерите се увеличава значително.