С напредването на времето (можем да кажем – със загубата на ценно за вземане на важни решения време) България все повече изостава от европейските процеси на развитие на енергийния сектор. За да не стане това изоставане необратимо и страната ни да остане за пореден път в ариегарда на – и встрани от – събитията, е необходимо спешно да започне процесът на разработка на нов стратегически документ за развитие на сектора. Сега действащият документ е отживелица, преписана в голямата си част от подготвяната от 2007/08 г. стратегия. Разписана е за всички вкусове. На теория покрива всички изисквания на ЕС: за енергийната сигурност, за климата, за ВЕИ и енергийната ефективност, за либерализация на пазара. На практика – промоция на стари идеи и проекти, ниски цели за ВЕИ и енергийна ефективност, общи приказки за пазар, емисии, околна среда. Разделението на периоди (2010 – 2013 и до 2020 г.) помага да установим, че почти нищо съществено от заложените мерки до 2013 г. не е изпълнено.

Програмата на сегашното правителство за сектор „Енергетика“ носи всички слабости на стратегията, като основната е „всеядността“ и желанието да бъдат задоволени почти всички интереси, без да се следва ясна стратегическа цел.

Голяма стъпка назад представлява подготвеният по времето на правителството на БСП-ДПС („кабинета Орешарски“) проект за стратегия, който би ни върнал с десетилетия назад. Отказът на сегашното правителство да подкрепи този текст е добър сигнал.

Цел: Днес е необходима нова енергийна стратегия за поне 20 – 25 г. напред (до 2035 – 2040 г.) с хоризонт на някои стратегически цели и след това. Основната задача на тази стратегия е да подготви сектора и да стартира прехода към пост-въглеродна и пост-ядрена енергетика.

На вниманието на политици, експерти и гражданството поставяме три начални въпроса:

1. Защо е необходимо спешното изработване на качествено нова стратегия за енергийния сектор на България?

2. Какви визии предлагат институциите, бизнесът и гражданският сектор?

3. Може ли България да надскочи досегашната „енергийна матрица“ и да спечели от един пионерски подход към пост-въглеродна енергетика?

За изработването на такава стратегия ние предлагаме:

1. Разработването й да бъде възложено чрез обществена поръчка на външен колектив.

2. Да се използват реалистични модели за развитието на страната, производството и консумацията на енергия в съответствие с основните насоки и принципи на най-новите европейски енергийни документи и политики за ВЕИ, енергийна ефективност и промените в климата.

3. При разрабтоването на алтернативите да се анализират само тези, които водят до повишаване ефективността на сектора и разделянето растежа на БВП от растежа на консумацията на енергия (електроенергия, топлоенергия, газ и т.н.). Не е препоръчително да се използват сценарии тип „бизнес-както-обикновено“.

4. Стратегията да предложи интегрирани модели за развитие на сектора, без да дава превес на електроенергията, а да използва максимално възможностите, които дават местните възобновяеми ресурси.

5. Стратегията трябва да залага на ясни средно- и дългосрочни приоритети. За България това са смяната на въглеродната икономика и въглерод-базираната и ядрена енергетика с пост-въглеродна икономика и енергетика.

6. Трябва да има ясно разписани срокове (в рамките на периода до 2030 – 2040 г.) за окончателно изваждане от употреба на мощности на въглища, ядрено гориво, газ. Необходима е сериозна обосновка за онези от тях, които се очаква да останат след това.

7. Необходимо е да се предвиди въвеждането и развитието на регионални енергийни пазари. Създаването на национална електроенергийна борса може да бъде само кратък междинен етап към създаването на регионална борса за електроенергия в ЮИЕ.

8. Необходимо е да се разпишат ясно правата и задълженията на всички участници в енергийния пазар (като идеи и принципи), за да се постигне целта за пост-въглеродна енергетика до 2050 г. Това изисква информация за синергията с икономиката (промишленост, земеделие, услуги).

9. Необходима е тясна интеграция на Стратегията със стратегическите документи за развитието на транспортния сектор, чиято цел също трябва да бъде преминаване към пост-въглероден транспорт.

10. Не може да има пост-въглеродна енергетика, ако икономиката ще залага на отхвърлени от развития свят мръсни и енергоемки производства с ниска добавена стойност и слабообразовани и нискоквалифицирани работници. Затова новата енергийна стратегия не може да се развива сама за себе си и изисква национален консенсус за обща социална-икономическа реформа, включваща всички производствени и „непроизводствени“ (образование, наука, здравеопазване) сектори. Но дори преди наличието на такъв консенсус, една нова стратегия, ориентирана към модерните „умни“ технологии, пазара, знанието, уменията и равнопоставеността на всички участници, може да бъде силен импулс за неговото постигане.

България има нужда от енергийна стратегия, която работи за обществения интерес, а не обслужва лобита. Стратегия за България в Европа, не за реализиране на нечии геополитически интереси на Балканите. Стратегия, която мачка корупцията, а не гледа на държавата като на дойна крава. Стратегия, ориентирана към днешния ден и към бъдещето, а не поддържаща статуквото от 70-те и 80-те години на 20 век.