Таблицата показва дали приоритетите по съответната тема, формулирани от експерта на проекта, са застъпени ( ) или не са застъпени ( ) в партийната програма на ПП ГЕРБ от предизборната й кампания за национален парламент през 2013 г и в следизборните й политически действия.
България има едно от най- доброто европейско природозащитно законодателство. Ние нямаме нужда от негови значителни промени. Имаме нужда от политическо желание за неговото адекватно приложение!
Приемане и прилагане на Национална стратегия и план за опазване на биоразнообразието - сегашната ни стратегия е от 1998 год., а планът за нейното приложение е от 2005.
34,4% от територията на България са защитени зони от мрежата Натура 2000. Това звучи много гордо, но на практика мрежата съществува основно на хартия и пред очите ни се застрояват дюни по Черноморието, разорават пасища с орхидеи и лалугери и изсичат вековни гори. Адекватното управление на Натура 2000 изисква официално обявяване в Държавен вестник на заповеди за защитените зони от мрежата с адекватни режими и зониране, както и разработване на техните планове за управление с адекватни режими и зониране. И да не забравим - прилагане на тези режими и зонирания.
България може да се гордее с уникалната природа на 3 Национални, 11 Природни парка и 90 резервата и управлявани резервата. Но бракониерството е нещо често срещано в тях и има сериозна нужда за подобряване на ефективността на управлението на българските защитени територии. Моделът на тяхното управление би трябвало да се използва и при за изграждането на органи за управление на защитените зони.
| Приоритет | Предизборни програми | Законодателни инициативи |
|---|---|---|
|
Осигуряване на устойчиво финансиране на защитени зони и територии |
||
|
Национална стратегия и план за опазване на биоразнообразието |
||
|
Обявяване заповеди за защитените зони от мрежата Натура 2000 |
||
Особеност на политиките за реагиране на промени в климата е това, че те са изцяло „хоризонтални“ – в една или друга степен имат отношение към всички сектори на икономиката и обществения живот, а дейностите за осъществяване на тези политики изискват участие и принос от всички държавни институции и органи, както и от гражданите. Поради глобалния характер на процесите, обуславящи промени в климата, тези политики се формират на международно ниво чрез съответни споразумения (Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата, РКОНИК, и Протокол от Киото, ПК, ратифицирани от България съответно през 1995 и 2002 г.). Те са конкретизирани допълнително за страните-членки на Европейския съюз (ЕС), като законодателният пакет „Климат-Енергетика” за изпълнение на стратегията "Европа 2020" определя общи европейски и задължителни национални цели на политиката за реагиране на промени в климата. Общите европейски цели през годините до 2020 г. са отразени във формулираните приоритети по-долу.
Трябва да се има предвид, че за изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по РКОНИК и ПК, вътрешното разпределение на намаленията на емисиите на ПГ от страните-членки става с използването на два различни инструмента: Схемата за търговия с емисии (ETS, СТЕ – по Директивата за търговия с емисии 2003/87/ЕО) и Решението за споделяне на усилията (ESD, РСУ – съгласно решения 2002/358/ЕО и 406/2009/ЕО), чрез които се разпределят определен брой (все още безплатни) квоти за емисии на ПГ между големите източници на такива емисии в дадена страна. При недостиг на квоти, съответните предприятия ги закупуват на текущите цени в рамките на СТЕ. България участва и в международната търговия с емисии на ПГ съгласно РКОНИК и ПК, където все още страната като цяло има значителен излишък от квоти за продажба.
Голяма част от международните и европейски задължения на България и свързаните с тях мерки са въведени в националното право със Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., с многобройни промени след това) и с допълващите го подзаконови нормативни актове.
Устройството на територията в България се регламентира чрез Закона за устройство на територията(2001) и Закона за регионалното развитие (2008), Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (2008) и Закон за устройство и застрояване на Столична община(2007).
Категоризирането на горските територии , което по същество представлява териториалното им устройство, се основава на заповеди издадени по специализирани закони. В случаите, за които по реда на други закони не са определени и въведени особени статути и режими, се извършва чрез областни планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове или програми регламентирани в Закона за горите (2011). В областните планове за развитие на горските територии се определят и териториите за защита от урбанизация.
Устройството на защитените територии се извършва на основание планове за управление на защитени територии, регламентирани в Закона за защитените територии (1998) и планове за управление на защитени зони регламентирани със Закона за биологичното разнообразие (2002)
Териториалното устройство на национално ниво в периода (2001 – 2012) се разчиташе да се извърши на основанието на Национална устройствена схема и регионални схеми регламентирани в ЗУТ. ЗУЧК предвиждаше създаването на специализирана устройствена схема на Черноморското крайбрежие.След като нито едно правителство от 2001 г. насам не намери воля да възложи изготвянето им, през 2012 с промени на законите тази функция се прехвърли на национална концепция и регионални схеми регламентирани от ЗРР .
Независимо, че областните планове за развитие на горските територии са регламентирани още през 2011, все още липсват необходимата подзаконова нормативна база за тяхното изготвяне – наредба за устройство на горите.
| Приоритет | Предизборни програми | Законодателни инициативи |
|---|---|---|
|
Липса на устройствени документи на национално, регионално и местно ниво |
||
Българската енергетика от десетилетия се върти в кръг, от който като че ли няма излизане. Членството на страната в ЕС донесе опити – засега не много успешни – да вкара алтернативно говорене и най-вече алтернативни решения, които да доведат до излизане от проблемите. Дали това се получава, доколко новите (а и старите) тенденции водят политическите партии в България? В светлината на газовите и политическите кризи между Русия, Украйна и ЕС, ЕС направи сериозни крачки към Обща енергийна политика (ОЕП).
| Приоритет | Предизборни програми | Законодателни инициативи |
|---|---|---|
| Приемане на енергийна стратегия | ||
| Масовизиране на мерките за енергийна ефективност | ||
| По-широко въвеждане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) | ||
| Стратегия за действие на класическата енергетика – АЕЦ и ТЕЦ | ||
| Газова (не)зависимост |
Генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Това приеха на първо четене депутатите с 89 гласа "за", 36 - "против" при гласуването на измененията на закона, предаде БТА. Против отпадането на досегашния ограничителен текст гласуваха от Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС. Депутатите изтъкнаха, че предложените от управляващите поправки в Закона не защитават националните интереси и облагодетелствуват големи международни компании.
