ГЕРБ

Таблицата показва дали приоритетите по съответната тема, формулирани от експерта на проекта, са застъпени ( ) или не са застъпени ( ) в  партийната програма на ПП ГЕРБ от предизборната й кампания за национален парламент през 2013 г и в следизборните й политически действия.

България има едно от най- доброто европейско природозащитно законодателство. Ние нямаме нужда от негови значителни промени. Имаме нужда от политическо желание за неговото адекватно приложение!

Приемане и прилагане на Национална стратегия и план за опазване на биоразнообразието - сегашната ни стратегия е от 1998 год., а планът за нейното приложение е от 2005.

34,4% от територията на България са защитени зони от мрежата Натура 2000. Това звучи много гордо, но на практика мрежата съществува основно на хартия и пред очите ни се застрояват дюни по Черноморието, разорават пасища с орхидеи и лалугери и изсичат вековни гори. Адекватното управление на Натура 2000 изисква официално обявяване в Държавен вестник на заповеди за защитените зони от мрежата с адекватни режими и зониране, както и разработване на техните планове за управление с адекватни режими и зониране. И да не забравим - прилагане на тези режими и зонирания.

България може да се гордее с уникалната природа на 3 Национални, 11 Природни парка и 90 резервата и управлявани резервата. Но бракониерството е нещо често срещано в тях и има сериозна нужда за подобряване на ефективността на управлението на българските защитени територии. Моделът на тяхното управление би трябвало да се използва и при за изграждането на органи за управление на защитените зони.

Приоритет Предизборни програми Законодателни инициативи

Осигуряване на устойчиво финансиране на защитени зони и територии

   

Вековни гори

   

Заменки

   

Прилагане на съществуващото законодателство

   

Национална стратегия и план за опазване на биоразнообразието

   

Обявяване заповеди за защитените зони от мрежата Натура 2000

   

Подобряване на ефективността на управлението

   

 

Особеност на политиките за реагиране на промени в климата е това, че те са изцяло „хоризонтални“ – в една или друга степен имат отношение към всички сектори на икономиката и обществения живот, а дейностите за осъществяване на тези политики изискват участие и принос от всички държавни институции и органи, както и от гражданите. Поради глобалния характер на процесите, обуславящи промени в климата, тези политики се формират на международно ниво чрез съответни споразумения (Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата, РКОНИК, и Протокол от Киото, ПК, ратифицирани от България съответно през 1995 и 2002 г.). Те са конкретизирани допълнително за страните-членки на Европейския съюз (ЕС), като законодателният пакет „Климат-Енергетика” за изпълнение на стратегията "Европа 2020" определя общи европейски и задължителни национални цели на политиката за реагиране на промени в климата. Общите европейски цели през годините до 2020 г. са отразени във формулираните приоритети по-долу.

Трябва да се има предвид, че за изпълнение на поетите от ЕС като цяло задължения по РКОНИК и ПК, вътрешното разпределение на намаленията на емисиите на ПГ от страните-членки става с използването на два различни инструмента: Схемата за търговия с емисии (ETS, СТЕ – по Директивата за търговия с емисии 2003/87/ЕО) и Решението за споделяне на усилията (ESD, РСУ – съгласно решения 2002/358/ЕО и 406/2009/ЕО), чрез които се разпределят определен брой (все още безплатни) квоти за емисии на ПГ между големите източници на такива емисии в дадена страна. При недостиг на квоти, съответните предприятия ги закупуват на текущите цени в рамките на СТЕ. България участва и в международната търговия с емисии на ПГ съгласно РКОНИК и ПК, където все още страната като цяло има значителен излишък от квоти за продажба.

Голяма част от международните и европейски задължения на България и свързаните с тях мерки са въведени в националното право със Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., с многобройни промени след това) и с допълващите го подзаконови нормативни актове.

 

Приоритет Предизборни програми Законодателни инициативи

Задължителни национални цели като принос за постигане на общите европейски цели до 2020 г.

   

Осъществяване на политика и конкретни мерки за адаптиране към климатичните промени

   

Интегриране на политика за реагиране на промени в климата в СП и ОП за периода 2014-2020

   

Устройството на територията в България се регламентира чрез Закона за устройство на територията(2001) и Закона за регионалното развитие (2008), Закон за устройство на Черноморското крайбрежие (2008) и Закон за устройство и застрояване на Столична община(2007).

Категоризирането на горските територии , което по същество представлява териториалното им устройство, се основава на заповеди издадени по специализирани закони. В случаите, за които по реда на други закони не са определени и въведени особени статути и режими, се извършва чрез областни планове за развитие на горските територии и се конкретизира с горскостопанските планове или програми регламентирани в Закона за горите (2011). В областните планове за развитие на горските територии се определят и териториите за защита от урбанизация.

Устройството на защитените територии се извършва на основание планове за управление на защитени територии, регламентирани в Закона за защитените територии (1998) и планове за управление на защитени зони регламентирани със Закона за биологичното разнообразие (2002)

Териториалното устройство на национално ниво в периода (2001 – 2012) се разчиташе  да се извърши на основанието на Национална устройствена схема и регионални схеми регламентирани в ЗУТ. ЗУЧК предвиждаше създаването на специализирана устройствена схема на Черноморското крайбрежие.След като нито едно правителство от 2001 г. насам не намери воля да възложи изготвянето им, през 2012 с промени на законите тази функция се прехвърли на национална концепция и регионални схеми регламентирани от ЗРР .

Независимо, че областните планове за развитие на горските територии са регламентирани още през 2011, все още липсват необходимата подзаконова нормативна база за тяхното изготвяне – наредба за устройство на горите.

 

Приоритет Предизборни програми Законодателни инициативи

Липса на устройствени документи на национално, регионално и местно ниво

   

Опазване на Черноморското крайбрежие от застрояване

    

Опазване на защитените територии от застрояване

    

Изработване на Общи устройствени планове на общините

   

Областни планове за развитие на горските територии

   

Планове за управление на защитени зони

   

Подробни устройствени планове

   

Българската енергетика от десетилетия се върти в кръг, от който като че ли няма излизане. Членството на страната в ЕС донесе опити – засега не много успешни – да вкара алтернативно говорене и най-вече алтернативни решения, които да доведат до излизане от проблемите. Дали това се получава, доколко новите (а и старите) тенденции водят политическите партии в България? В светлината на газовите и политическите кризи между Русия, Украйна и ЕС, ЕС направи сериозни крачки към Обща енергийна политика (ОЕП).

 

Приоритет Предизборни програми Законодателни инициативи
Приемане на енергийна стратегия      
Масовизиране на мерките за енергийна ефективност      
По-широко въвеждане на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)      
Стратегия за действие на класическата енергетика – АЕЦ и ТЕЦ      
Газова (не)зависимост      

 

Генно модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Това приеха на първо четене депутатите с 89 гласа "за", 36 - "против" при гласуването на измененията на закона, предаде БТА. Против отпадането на досегашния ограничителен текст гласуваха от Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС. Депутатите изтъкнаха, че предложените от управляващите поправки в Закона не защитават националните интереси и облагодетелствуват големи международни компании.

 

Приоритет Предизборни програми Законодателни инициативи

Достатъчна гъстота на работещи, икономически активни хора в селските райони

   

Насърчаване на екологичното земеделие и горско стопанство

   

Създаване на микро до средни предприятия за преработка на суровините от селското, горското и рибното стопанство на селските райони

   

Допълнителни ползи от преработката на местни суровини включително чрез ползването на страничните продукти

   

Нови сектори на селската икономика свързани с възможностите на зелените енергетика и транспорт

   

Подобряване на условията за живот в селските райони и качеството на предлаганите публични услуги

   
 

 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 114 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси. https://www.activecitizensfund.bg

Дари