Най-масовото съоръжение за ползване на вода в България са кладенците. По нашите земи винаги са се строели и ползвали кладенци. Най-известният ранен запазен, макар и вече сух, е храмът-кладенец край село Гърло от късната бронзова епоха на границата между III и II хил. пр.н.е,

Членството ни в ЕС и спазването на Рамковата директива за водите изисква да се отчита всяко ползване на воден ресурс, за да могат водите да се управляват ефективно и без да се изтощават водните ресурси. Това доведе и до приемане на съответното законодателство.

Преди три месеца от „Зелени закони“ информирахме за езерото Наневска тузла и неговите кадастрални проблеми. Крайморското езеро не е включено в специализираната карта на крайбрежието (изискване по чл. 6 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие - ЗУЧК), а в кадастъра е отбелязано като държавна частна собственост, вместо публична (изискване по чл 6 на ЗУЧК и по чл.

Днес от Зелени закони изпратихме сигнал до отговорните институции за строеж върху заливната тераса на река Суходолска на границата на Западен парк в непосредствена близост до МОЛ-Люлин. Теренът е отбелязан с висока степен на риск от наводнения в картите на Плана за управление на риска от наводнения за Дунавския регион. 

Днес от Зелени закони изпратихме до Министерството на околната среда и водите и регионалната им инспекция в Бургас следния сигнал, след разговори с разтревожени хора, наблюдаващи строителна техника в защитената зона Ропотамо:

................................................

Инициативата „Зелени закони“ в сътрудничество с граждански комитети и сдружения от цялата страна в рамките на коалиция „Право на природа“ имат удоволствието да Ви поканят на дебат „Гражданско участие и прозрачност в законите за природата“.

Място на събитието: зала № 3 на Федерацията на научно-техническите съюзи в България (ФНТС) с адрес: ул. „Георги С. Раковски“ 108, гр. София.

Дата: 2 декември 2025 г., 16 часа.

От „Зелени закони“ от години призоваваме институциите за публични карти на всички защитените територии в България по кадастрални граници, без които тяхната цялост и защита е под заплаха[1][2].

На 8 октомври проведохме среща с представители на гражданското обединение „Гласът на Балкана“, събрало жители на Орешак, Черни Осъм и околните населени места. Хората в региона са силно обезпокоени от плановете за изграждане на язовир „Черни Осъм“. Този проект всъщност не е нов, а датира още от периода на социализма. Във връзка с възможностите за решение на водната криза за Плевен и Ловеч, днес отново се обсъжда реализирането му, което предизвика протести и активни действия от страна на общността. Открита е и процедура за прединвестиционни проучвания.

Настоящото становище е изготвено за поканата за обществени консултации и приложените документи на следният Интернет адрес: https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9562 и изпратено до Министерство на енергетиката.

С новите промени на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), подложен на обществено обсъждане до средата на м. октомври т.г. се правят предложения в няколко различни посоки. Една група от от тях е свързана с въвеждането на зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници (придобили гражданственост и като „приоритетни зони за ВЕИ“). На европейско ниво тези зони са въведени чрез Директива 2023/2413 от 18.10.2023 г.

Нека всички граждани изпратим писмо до отговорните институции с настояване за сезиране на Конституционния съд във връзка с промените в Закона за държавната собственост. Това е следващата важна стъпка, с която да спрем спорните текстове, застрашаващи околната среда, достъпа ни до правосъдие и конституционните ни права на благоприятна околна среда и на собственост.

Зелени закони заедно с нашите партньори от коалициите "Право на природа" (местни активистки групи и сдружения от цяла България" и "За да остане природа в България" (природозащитните неправителствени организации) подготвяме призив до депутатите, омбудсмана и президента за сезиране на Конституционния съд за промените в Закона за държавната собственост за безконтролна продажба на държавни имоти, с който бяха отслабени и правилата по Закона за опазване на околната среда.

При обществените обсъждания на предложените от местните управи устройствени планове гражданите имат право да възразяват – ако успеят да се запознаят с предоставената публично документация. Доколко реално могат да разчетат проектите и да разберат какво всъщност се предлага с бъдещото застрояване?

Прекрасното и малко известно езеро Наневска тузла се намира между нос Калиакра и Яйлите. Езерото е много красиво, но трудно за посещаване, защото пътя до него минава през няколко частни курорта и горски заменки.

По повод новина за  изграждане на лифт на територията на национален парк „Централен Балкан“ изискахме информация за проведените законови процедури по Закона за устройство на територията и съгласувания по природозащитното законодателство. Допълнително писахме до отговорните институции, за да разберем етапа на рекламираното застрояване и начините за противодействие.

Ето и писмото:

Спомняте ли си Камчийски пясъци? Нека не позволяваме да ги загубим отново!

Един от най-красивите, диви и запазени плажове по българското Черноморие отново е в опасност. Място с уникална природа, където реката среща морето, с пясъчни дюни, гори и биоразнообразие, което не се среща никъде другаде.

Проектът за Общ устройствен план (ОУП) на Община Каварна, който е в процес на обществено обсъждане, предлага сериозни промени, които могат да засегнат трайно природата и ценните екосистеми по нашето северно Черноморие. Затова изпратихме становище, в което изразяваме несъгласието си с проекта и посочваме някои от проблемите в него, както и възможни решения.

Призоваваме всички заинтересовани граждани също да изпратят становище, като могат да използват публикувания по-долу текст.

---

Днес от името на коалиция „За да остане природа в България“, „Зелени закони“ изпратихме искане за вето до президента. С писмото се обявяваме категорично против измененията на Закона за държавната собственост, които на практика заобикалят Закона за опазване на околната среда и създават условия за реализация на рискови инвестиционни проекти без адекватен обществен контрол. Това нарушава основни принципи на правовата държава, както и редица европейски директиви и международни ангажименти на България. Самият закон беше приет след абсурдни процедурни нарушения в Народното събрание. 

Докато България гори, политиците за пореден път променят законите с цел по-слаба защита на природата. Затова в два поредни дни – 30 юли (сряда) от 17 ч и 31 юли (четвъртък) от 9 ч., участвахме в протести под наслов „За незабавна летателна техника срещу пожарите и право на природа".

Заедно с коалиция „За да остане природа в България”, изпратихме отворено писмо до българските институции и медии с настояване за прозрачен и приобщаващ процес по изготвяне на Националния план за възстановяване на природата. Планът трябва да бъде съобразен с европейското законодателство и  актуалните научни данни, като се гарантира участието на всички заинтересовани страни, включително природозащитни организации и учени.
 

През юни 2020 год. екип на „Зелени закони“ заедно с учени от ИБЕИ и Софийския университет обиколиха българското Черноморско крайбрежие, за да проучат няколко некартирани дюнни комплекса. Бяха констатирани множество проблеми в специализираната карта на дюните, както и липсващи дюни в нея, за което информирахме обществеността в серия от статии. Един от плажовете с липсващи дюни в специализираната карта беше пясъчния плаж на Аспарухово.