Екипът на “Зелени закони” извърши проучване на дюните по българското Черноморие. Целта беше да установим колко от съществуващите дюни са описани като такива и отразени в Кадастъра и специализираните карти.

Още първата спирка от проучването потвърди, че по българското Черноморие има дюни, които не са отразени в никакви карти на държавата, а има и такива - отразени в специализирани карти, направени по отделен проект, но не включени в Кадастъра.

В очакване на първата за последните месеци среща на живо на лидерите на ЕС на 17 юли, където Многогодишната финансова рамка ще бъде обсъдена, от "Зелени закони" напомняме, че финансирането на мерки за адаптация към климатичните промени е сред приоритетите на Европейската зелена сделка за периода 2021-2027. В актуалния си анализ (прикачен по-долу) предлагаме обзор на готовността на България да използва разумно очакваното европейско финансиране за справ

Климатичните промени слагат своя отпечатък върху земеделието и животновъдството по различни начини. Промените в температурите, в количеството и периода на валежите и екстремните прояви на климата намаляват или унищожават реколтите, появяват се болести по растенията и животните. Променят се режимът на поливане и на обработка на земята, както и съхраняването и обработката на земеделската продукция. 

В скоростна процедура, траяла само 20 дни от датата на внасянето, Народното събрание прие промени в Закона за енергетиката *https://parliament.bg/bg/bills/ID/157455), които ще окажат значително въздействие върху сектора, а и върху всички нас като потребители на електро- и топлоенергия.

Граждани възнамеряват да обвържат традиционното посрещане на първото юлско слънце с опазването на природата в България.

Няколко квадратни километри с дюни от Резово до Дуранкулак не са нанесени на картите, установи проучване на “Зелени закони”. Екипът на сдружението заедно с учени се отправи на мисия по Черноморието, наречена “По следите на “невидимите” дюни”.

Решението на Конституционния съд от понеделник защитава всички видове дюни и в същото време регламентира дивото къмпингуване като законна некомерсиална дейност. От изпълнителната власт зависи да осигури места за свободно къмпингуване, както и да предприеме стъпки за реално опазване на всички дюни.

Екстремни прояви на времето в региона и в България – нетипични за сезона температури, силни ветрове, градушки, наводнения, напомнят за променящия се климат на планетата и необходимостта от действия за реагиране на климатичните промени. Затова, макар фокусът на вниманието да остава върху кризисната ситуация поради световната пандемия от коронавирус, продължават и действията за осъществяване на съответни политики. Все повече тези действия стават част от плановете за пост-пандемичното развитие.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) опитва тайно да извади 13 декара от Натура 2000, в полза на скандално застрояване над курорта “Свети Влас”. Съвместно разследване на “Зелени закони” и “Биволъ”, разкри схема, при която: 

• държавата спестява поне 2,1 млн. лева на бизнесмен, възползвал се от заменка на гора;

• МОСВ не се интересува дали строителството по Черноморието има оценка за съвместимост с целите на Натура 2000;

Парламентарната комисия по околна среда разгледа в четвъртък предложените от Министерски съвет промени в Закона за биологичното разнообразие. След сага, продължила повече от година, някои от най-спорните текстове предложения на МОСВ бяха оттеглени от министър Емил Димитров и законопроектът бе придвижен към Парламента. 

Според мотивите към внесения от Министерския съвет за обсъждане и гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ЗИД на ЗПБ), неговата основна цел е да урегулира и хармонизира отдаването на концесии на подземни богатства, във връзка с влезлия в сила през 2018 г. Закон за концесиите.

Както вече обявихме, Зелени Закони си поставя амбициозната цел да направи серия от анализи на българското селско стопанско законодателство и опазването на биоразнообразието в земеделските земи.

Вторият ни обект за анализ ще е разораването на защитените понто-сарматски степи в защитена зона "Крайморска Добруджа"  в землището на с. Видно, общ. Каварна.

Половината от територията на България е заета от земеделска земя. За екологизиране на селското стопанство и експериментиране с цел адаптация към прогнозираните климатични промени в ПРСР 2014-2020 е предвидена мярка наречена "директни зелени плащания". 

Инициативата “Зелени закони” внесе искане за достъп до обществена информация, чрез което настоява Министерството на земеделието да разкрие кои собственици на заменени гори са възстановили на държавата сумите, които тя им е поискала като ком

Проектът за общ устройствен план на община Царево, който предвижда мащабно застрояване по крайбрежието на Странджа, и заради който над 1100 граждани изпратиха становища, ще се преработва.

Тази статия е първата от поредицата ни анализ на тема опазване на биоразнообразието на пасищата и ливадите в България и селскостопанските политики и субсидии. Темата е много сложна и предизвиква от години спорове. От „Зелени закони“ твърдо смятаме, че „опазването на природата“ не се противопоставя на „икономическото развитие“. В много случаи пасищата и ливадите попадат в защитени територии и зони или имат специален защитен режим по земеделските закони.

Инициативата “Зелени закони” и Коалиция “За да остане природа в България” изпратиха в четвъртък писмо до Европейската комисия, с което сигнализираха за манипулираното докладване на състоянието на животински и растителни видове и местообитания, както

Концепцията за „енергийните граждани“ (напоследък често обозначавани с английската дума prosumers, означаваща някой, който е едновременно производител и консуматор на енергия) и за „енергийните кооперативи“ набира популярност в Европа. В страни като Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Франция, Хърватия, енергийните кооперативи се множат, а самите държави уреждат законодателно тяхното съществуване и работа.

Инициативата “Зелени закони” извърши анализ на 100 от 132 оценителски доклада за скандалните заменки на гори от периода 2007-2009 г., довели до заграбването за жълти стотинки на най-атрактивните държавни гори по Черноморието и планинските курорти. В анализа показваме по какъв начин държавната фирма “Агролеспроект ЕООД” е извършила оценките така че общото обезщетение, което облагодетелствалите се бизнесмени трябва да платят на държавата да се равнява на нищожните 80 милиона лева, докато нашите оценки са за размер на общата държавна помощ, надхвърляща един милиард лева.

Случаят със скандалните заменки на гори завива в неочаквана посока. Години след като беше задължена от Европейската комисия да изчисли размера на държавната помощ, която е предоставила на известни бизнесмени по схемата с прословутите заменки на гори в периода 2007-2009, държавата изчисли, че в някои от случаите вместо да вземе пари, трябва да даде още на бенефициентите.