От „Зелени закони" предлагаме изтегляне на законопроекта за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и внасянето му в НС чак след обществен консенсус.

Днес, от 14:30 ч., депутатите от Комисията по околната среда и водите към Народното събрание ще разглеждат на първо четене спорния законопроект за изменение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), внесен от Кирил Петков, Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски. От инициатива „Зелени закони" отново призоваваме депутатите да не приемат законопроекта, тъй като с него не се защитава, а тотално се обрича на застрояване цялото Черноморие.

Днес от Инициатива "Зелени закони" изпратихме до Народното събрание Становище по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г.  (49-302-01-76), с което изразяваме критичната си позиция срещу предложението в законопроекта да е включена продажбата на700 хил. дка държавни земеделски земи, чрез която да се генерират бюджетни приходи в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в размер на близо 100 млн. лева като пари и още 240 млн. лева, заплатени чрез поименни компесационни бонове.

„Какво ще се случи със скандалните заменки на гори и ще позволи ли Конституционният съд да бъдат застроени?“ – това ще дискутират граждани и политици днес от 15 ч. в зала 3 на Дом на науката и техниката, ул. Раковски №108, в рамките на дебат на инициативата „Зелени закони“.

Покана за дебат във връзка с конституционно дело № 16/2023 г. и пар. 3 от ПЗР на Закона за горите

На проведеното вчера (15.11.2023 г.) заседание на Комисията по земеделие, храни и гори (КЗХГ) към Народното събрание, директорът на Правната дирекция към Министерството на земеделието и храните (МЗХ) – г-жа Десислава Петрова, съобщи че на 30 октомври т.г. Европейската комисия (ЕК) е внесла искова молба в Европейския съд срещу България заради горските заменки.

Вчера следобяд на свое заседание Комисията по земеделие, храни и гори прие с пълна подкрепа становище на Народното събрание (НС) по конституционно дело № 16/2023 г., с което защити забраната за урбанизация и застрояване на горските заменки, приета през 2011 г. в параграф 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ). Делото бе образувано на 03.10.2023 г. по искане на Висшият адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на забраната.

Снимка: Иракли е един от най-големите случаи на замяна на държавни гори до морския бряг с цел бъдещо курортно строителство. Фотограф: Вера Стаевска

СТАНОВИЩЕ по чл. 20а от Правилник за организация на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) 

ОТНОСНО: Искането на Висшия адвокатски съвет ВАдвС) за установяване на противоконституционност на §3 от ПЗР на Закона за горите (обн. ДВ, бр. 19/2011) по к.д. 16/2023 на Конституционния съд

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) качи на своя уеб сайт^[1] поредната актуализация на специализираната карта на дюните и другите обекти по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Това е третата актуализация на тази карта за 2023 год. При предишната към нея бяха добавени зони А и Б на българското Черноморско крайбрежие.

СДП „Балкани“ и „Зелени Закони“ с остра позиция срещу доклад на правителството, с който се отказва от мерките от 2022 г. за увеличаване на достъпа до екологично правосъдие при обжалване на ОУП, ПУП и др.

В дните на местни избори от Инициатива „Зелени Закони“ изпратихме сигнал до министрите на околната среда и на регионалното развитие с искане за спешни мерки срещу най-новите общински схеми за прокарване на мащабно и хаотично застрояване в нарушение на българските закони.

Приоритетните зони, които указват къде инвеститорите да планират развитие на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), са една добра идея. Те биха дали предвидимост на бизнеса за развитие на зелена енергия и сигурност за опазване на земята, важна за биологично разнообразие и селско стопанство. За съжаление, идеята на Европейската комисия те да бъдат определени от всяка страна с национални планове остана без задължителен характер.

Мастилото от страниците на брой 86/13.10.2023 г. на „Държавен вестник“ още не е засъхнало, а Електроразпределителните предприятия (ЕРП) – или поне едно от тях, за което имаме данни – вече обявиха война на гражданите, които произвеждат електрическа енергия за собствени нужди.

Съвместно разследване на сайта „Биволъ“ и Александър Дунчев от Инициатива „Зелени Закони“ разкрива, че две от шестте държавни горски предприятия към МЗХ спират да продават дървесината чрез електронни търгове. Въпросът е защо управляващите от „ПП-ДБ“ се отмятат от тази доказало се успешна политика, която не само постигаше редица цели от предизборната програма на коалицията (напр.

До утре е срокът за подкрепа на предложение за защита на водоем край село Мрамор като защитена местност по Закона за защитените територии. Предложението е от две дами, които са активни наблюдатели и фотографи на дивите птици - Нели Дончева и Леонора Щъркова. От „Зелени закони" изпратихме становище в подкрепа на нова защитена местност за опазване на птиците край София и ви предлагаме да подкрепите инициативата и вие.

Срокът за граждански становища е до сряда 25.10.2023 г.!

Анализ на Тома Белев в рамките на работата на инициативата „Зелени закони“ (пълният анализ е прикачен по-долу) показва, че 5 от прелелите реки не са отразени в плановите документи – според картите реките не са реки, което оправдава редица пропуски на отговорните лица за стопанисването ми.

В рамките на предизборната кампания за парламентарните избори през април 2023 г., десетки неправителствени организации и граждански движения се подписаха в инициативата Книгата на каузите на обединението „Продължаваме Промяната – Демократична България“.

На 04 октомври 2023 г. в представителството на ЕК в София се състоя среща на г-н Пол Спейт – началник отдел „Екологично правоприлагане“ на Европейската комисия, с водещите български природозащитни организации, сред които и Инициатива Зелени закони. Целта на срещата бе от страна на НПО да бъдат споделени основните природозащитни предизвикателства в страната, а от страна на г-н Пол Спейт и неговия правен екип да бъде обяснено какви мерки може да предприеме ЕК и докъде са стигнали усилията им по внесените в ЕК жалби и въпроси от изминалите години.