Изпрати имейл до депутат

В 49-то Народно събрание предстои приемането на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). На първо четене вече бе приет вариант, от който напълно отпаднаха улесненията за инсталиране на ВЕИ при домашно ползване.

Заради бюрократичните тежести, заложени в законодателството, българските домакинства не са мотивирани да бъдат енергийно активни и да инсталират малки фотоволтаични и вятърни системи на покривите на домовете си с цел задоволяване на част от нуждите си от електрическа енергия.

Призоваваме най-настоятелно Зелено движение и ПП да оттеглят предложенията си за корекции в законопроекта на ДПС за дървата за огрев (съответно

Част от водите на Черно море се оказаха в частни ръце

Днес изпратихме становище срещу ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ
49-354-01-77 на нар. представители А. Яхова и др. Внесен на 11 юли, законопроектът е ПРИЕТ НА 14 ЮЛИ на първо четене в зала, без особени дискусии - като предвижда 2.5 пъти увеличаване на сечта за дърва за огрев, раздавани от кметовете на домакинства. 

Лалугерът (Spermophilus citellus) е вид включен в приложение IV на европейската директива за местообитанията,включващо видовете предмет на строга защита на територията на целия ЕС.. Видът е вписан в приложението чрез  Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година за адаптиране на Директиви 79/409/ЕИО, 92/43/ЕИО, 97/68/ЕО, 2001/80/ЕО и 2001/81/ЕО в областта на околната среда поради присъединяването на България и Румъния.

В началото на седмицата изпратихме до всички народни представители в Комисията по околна среда и води и в Комисията по земеделие, храни и гори своето Становище относно ЗИД на Закона за водите (49-354-01-65).

Работата ни по казуси с ново строителство и липса на картиране на дюни край плажовете „Каваци" и „Смокиня" показват, че РИОСВ Бургас разрешава застрояване в защитена територия, където е забранено всякакво строителство. След кореспонденция с няколко институции по конкретни сигнали имаме и конкретни въпроси към отговорните министри - от миналите и от настоящото правителство. Но за да стигнем до въпросите (в края на статията), да видим и фактологията, която кореспонденцията ни показа:

В съседство със защитена местност „Поречието на река Ботуня” и селата Палилула и Охрид, област Монтана, се готви изграждането на път, който да свързва Гредо (находище за добив на пясък и чакъл) с републиканската пътна мрежа. За добива инвеститорът – Екоагрострой АД посочва, че има издадено решение по ОВОС от 2013 г., НО съгласно императивната разпоредба на чл. 98 ал. 12 от  ЗООС, то е загубило правно действие.

В края на месец май, РИОСВ Бургас разрешава разширяване на съществуваща фотоволтаична централа край Малко Търново на територията на Природен парк „Странджа". 

Сдружение за изследователски практики има трайна политика за защита на Странджа и другите природни паркове в България от застрояване и обжалва решението на РИОСВ пред министъра на околната среда и водите.

На 21 октомври 2022 г. влиза в сила заповед на служебния министър на околната среда и водите за допълване целите на  защитена зона от Натура 2000 „Кресна – Илинденци“. С нея се одобряват подробни и специфични цели без процедурите по обществени консултации и без решение на МС. Поискахме от Върховния административен съд да отмени заповедта, защото не е издадена според изискваните законови процедури.

На 9 юни, Сдружение за изследователски практики внесохме следното Становише:

Относно: Инвестиционно предложение за „Реконструкция на стадион „Българска армия“ в ПИ с идентификатор 68134.109.30, сграда с идентификатор 68134.109.30.1, район „Средец“, гр. София, Столична община, „Парк Борисова градина“, паркоустрояване и благоустрояване на прилежащото пространство около ПИ с идентификатор 68134.109.29 и ПИ с идентификатор 68134.109.30, чрез засаждане на нова дървесна растителност и алейна мрежа с инвеститор от „СПОРТНИ ИМОТИ БЪЛГАРСКА АРМИЯ“ АД .

Подадохме своето становище във връзка с днешния краен срок за обсъждане на Предложение за Наредба за изменение и допълнение на Наредбат

Дебат на граждани, политици и бизнес по законодателството за възобновяема енергия (ЗЕВИ) и климатични промени (ЗОИК) организираме  на 13 юни в зала „Музикална“ на Централен военен клуб - София, от 15:00 до 17:00 часа, заедно с партньорите ни от „Грийнпийс“ – България, WWF – България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР – Варна). Регистрация до 10 юни онлайн тук.

Основните теми, които ще дебатираме с поканените депутати и бизнес организации:

Нов строеж в рамките на забранен за строителство период през летния туристически сезон и върху дюни -този път на плаж "Смокиня - Юг" бе сигнализиран от граждани. Докато няма актуализирани карти на дюните и по-добра защита от строителство на най-близките до морето зони от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тези случаи ще продължават да са норма, а не изключение, за отношението в България към природата по Черноморието.

П О К А Н А

„Закони за зелена енергия и климат в България"

Природозащитната инициатива „Зелени закони“ и партньорите от „Грийнпийс“ – България, WWF – България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР – Варна), имат удоволствието да Ви поканят на дебат между граждани, политици и представители на бизнеса по предлагани законодателни промени в Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) и свързани с тези промени политики.

Днес от 17 ч. в Народното събрание граждани и политици ще обсъдим промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в дебат под надслов "КАК ДА ОПАЗИМ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ". Дебатът може да бъде проследен на живо през стрийминг от страницата във фейсбук на "Зелени Закони" - тук.

Днес Комисията по енергетика ще обсъжда за първи път законопроект на Министерството на енергетиката за промени в закона за ВЕИ - ЗИД на ЗЕВИ, внесен на 13 май от Министерския съвет.

Дали ще успеем да опазим дюните по българското Черноморие е все още актуален въпрос, предвид мащабните инвестиционни намерения, схеми свързани с приватизация и заграждане на публично-държавна собственост, неспазване на закони и бетониране по нашето крайбрежие.  

Българското черноморско крайбрежие започва от нос Картал при държавната граница с Румъния и завършва при устието на Резовска река при границата с Турция. Дължината му е 378 км, от които 200 км представляват плажна ивица. Но каква част от тях са дюни, какъв вид дюни и защо това е важно?

Потвърдени участници в дебата „Как да опазим Българското Черноморие” на 18 май са последният редовен министър-председател Кирил Петков (ПП „Продължаваме промяната") и министърът по околна среда в неговото правителство и вицепремиер по климатични политики Борислав Сандов (ПП „Зелено движение").  Двамата са и вносители на два проекта за промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), чиито предложения ще представят – съответно проек

КАК ДА ОПАЗИМ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ