На фотографията: защитен вид в НП Рила

Ключовото в най-широк смисъл международно събитие - годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (СОР21, 30 ноември – 11 декември 2015 г., Париж) навлезе във втората си седмица, в края на която ще знаем дали преговорите за ново, правно обвързващо международно споразумение за действия след изтичане през 2020 г. на договореното по Протокола от Киото са приключили успешно. 

През месеците октомври и ноември Народното събрание (НС) не е разглеждало законопроекти в сектор „Енергетика“ и не е гласувало такива. За двата месеца Комисията по енергетика в НС е имала само едно заседание, на което е разглеждала Закона за държавния бюджет в частта му за Министерството на енергетиката.

Министерството на енергетиката (МЕ) е пуснало за обсъждане проектите на четири наредби, три от които свързани с изискванията на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ).

На 16.12.2015 г. от 16.00 до 18.00 часа в зала Пеша Николова в Центъра за култура и дебат "Червената къща" ще се състои публичен дебат на тема "Политиките за промените в климата в България след COP21".

На дебата бяха поканени министрите, които имат отношение по изпълнение на политиките за изменениетона климата в България: министрите на околната среда и водите, земеделието и храните, енергетиката, икономиката, регионалното развитие и изп. директор на АУЕР.

Ако проследим практиката на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) в последните години, особено в нормотворческата дейност, последното нещо, което бихме си помислили е, че има проблем със статута на браншовите организации в земеделието. Последните имат широк достъп до работните групи и не само - вземат активно участие във всички инициативи на министерството, включително и PR такива, и често заявяват позиции по категоричен и дори неприличен за МЗХ начин, ако се наложи.

В последно време наблюдаваме засилен интерес на законодателя към възможността да бъдат въведени нови правила, регулиращи производството и търговията с храни. Двамата основни играчи в полето на потребителското здраве – Министерство на здравеопазването и Министерство на земеделието и храните предприеха самостоятелни и смели инициативи насочени  към подобряване на регулаторната среда – къде в полза на потребителя, къде в полза на производителите.

Поглеждайки към отминалите избори за местна власт и някои безобразия, които през последните три месеца отново накараха природозащитници и обикновени граждани да излязат на улицата - например, разораване на залесени от доброволци площи в ПП Витоша без разрешение, но и без наказание, - инициативата "Зелени закони" продължава да се фокусира върху устойчивите политики за околна среда .

Фотограф: Stephane Mahe, Reuters

В четвъртък коалиция "За да остане природа в България" организира пореден протест в опит да се спасят останалите запазени територии в парковете Рила, Пирин и Витоша - повече тук

В началото на м. септември 2015 г. четирите национално признати работодателски организации1 публикуваха проектосписък с идеи за българската енергетика, претенциозно наречен „Пътната карта за неотложни промени в енергетиката“. Повод за появата на този списък беше очакването за повишаване цената на електроенергията за бизнеса от 01.07.2015 г., което беше „изместено“ под натиска на правителството за след 01.08.2015 г.

Преди няколко дни Европейската Комисия публикува предварителния доклад  от оценката на Директивите за дивите птици и местообитанията.

Мярка 4.2 - подкрепа за родните производители и преработватели – да, но дали за всички или отново само за избрани

Въпреки публичното говорене на институциите в подкрепа на малките и средни земеделски  производители, на практика наблюдаваме  точно обратното – отново предимство ще имат големите. 

Мярка 4.2 е ключова за преработвателния бизнес и прохождащия малък бизнес в отрасъл Земеделие.

С наближаване на годишната среща на върха по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата 21-ва конференция на страните (СОР21, 30 ноември - 11 декември, Париж) активността и на международно, и на европейско ниво се засилва.

Прилагаме Позиция на българската природозащитна общност по оценката на природозащитното законодателство на ЕС (Директива за птиците и Директива за местообитанията).

По искане на "Зелени закони“ във вторник, 10 ноември, се проведе среща на природозащитници с министъра на околната среда и водите Ивелина Василева. Темата на срещата беше обсъждане на позицията на страната в процеса на оценката на природозащитното законодателство на ЕС (Директива за птиците и Директива за местообитанията). Процесът на оценка е воден от Европейската комисия и се очаква да завърши през 2016 г.

Директивите за птиците и за местообитанията представляват най-перспективната и успешна политика за опазване на природата в света, като в същото време осигуряват достатъчно гъвкавост за устойчиво икономическо развитие.

В отговор на писмо от Зелени закони на 3 ноември се проведе среща по повод поставянето през октомври от Комитета на Орхуската конвенция към българското правителство на краен срок декември 2015 г. за  промени в Закона за устройство па територията (ЗУТ) с разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и 3 от Орхуската конвенция.

На 20 октомври 2015 г. се състоя организираната от "Зелени закони" (ЗЗ) работна среща на тема „ПИК и ПОС - ефективни „хоризонтални“ инструменти за използване на еврофондовете през периода 2014-2020 г.“.

Коалицията "За да остане природа в България" и "Зелени закони" предупреждаваме, че с доклад от 20 октомври 2015 г. Комитетът по прилагане на Орхуската конвенция към ООН дава на България нов срок до края на годината, в който държавата да предприеме законодателни мерки за осигуряване на достъпа до правосъдие при одобряването на устройствени планове(ОУП и ПУП) и издаването на разрешения за строеж.

Сдружение за изследователски практики изпълнява втори проект в рамките на инициативата „Зелени закони“: „Граждански мониторинг за по-зелени закони и устойчиво управление на природните ресурси“. Проектът цели стимулиране на развитието на политики за балансирано развитие и използване на природните ресурси, включително чрез експертен анализ, работни срещи и публични дискусии на политически представители и граждани по темите: Биоразнообразие и гори, Климат, Енергийни политики, Селски райони и Устройство на територията.